Фьой (Лийф) (на английски: Leaf River; на френски: Rivière aux Feuilles, на инуктитут Kuugaalu — „голяма река“ или Itinniq — „мястото на пролетното пълноводие“) е река в Източна Канада, северната част на провинции Квебек, вливаща се в езерото Фьой, югозападната част на залива Унгава. Дължината ѝ от 480 км[1], заедно с езерото Минто ѝ отрежда 76-о място в Канада. Дължината само на река Фьой е 320 км.

Фьой
Изглед от река Фьой
Изглед от река Фьой

Карта на водосборния басейн на река Фьой
Общи сведения
МестоположениеКанада (провинция Квебек)
Дължина480 km
Водосб. басейн42 500 km²
Отток590 m³/s
Начало
Мястоезерото Минто
Координати57°40′55.92″ с. ш. 73°27′46.08″ и. д. / 57.6822° с. ш. 73.4628° и. д.
Надм. височина181 m
Устие
Мястов езерото Фьой, югозападната част на залива Унгава
Координати58°46′32.88″ с. ш. 70°04′23.16″ и. д. / 58.7758° с. ш. 70.0731° и. д.
Надм. височина0 m
Ширина2,07 m
Фьой в Общомедия

Географска характеристика редактиране

Извор, течение, устие редактиране

Река Фьой изтича от североизточната част на езерото Минто (на 181 м н.в.), разположено в северната част на провинция Квебек, на 70 км източно от Хъдсъновия залив. Реката тече в североизточна посока и се влива в езерото Фьой, представляващо залив в югозападната част на големия залив Унгава, на 12 км северозападно от инуитското селище Тасиуджак. За разлика от повечето канадски реки, по които има множество теснини, бързеи, прагове, водопади и проточни езера течението Фьой с много малки изключения е бавно и спокойно.

Водосборен басейн, хидроенергийни съоръжения, притоци редактиране

Площта на водосборния басейн на реката е 42 500 km2[1].

Водосборния басейн на Фьой граничи с други четири водосборни басейна:

  • на северозапад – с водосборния басейн на река Арно, вливаща се също в залива Унгава;
  • на югоизток – с водосборния басейн на река Коксоак, също вливаща се също в залива Унгава;
  • на югозапад – с водосборния басейн на река Настапока, вливаща се в Хъдсъновия залив;
  • на запад – с водосборните басейни на малки реки, вливащи се директно в Хъдсъновия залив.

В река Фьой се вливат няколко реки, по-големи от които са Недлоук и Киджутук (десни притоци).

Хидроложки показатели редактиране

Многогодишният среден дебит в устието на Фьой е 590 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през юни и юли, а минималния през февруари-март. Снежно-дъждовно подхранване. Почти десет месеца реката е скована от дебела ледена покривка.

Етимология и изследване на реката редактиране

До края на 19 век реката се изписва на географските карти под името Лийф (Leaf River), което в превод от английски означава „Река на листата“, вероятно по името на арктическите върби и брези, растящи покрай бреговете ѝ.

За първи път Фьой е топографски заснета и картирана през 1898 г. от канадския геодезист Албърт Питър Лоу.

През 1905 компанията „Хъдсън Бей“, търгуваща с ценни животински кожи, основава в устието на реката търговски пункт (фактория), за изкупуването на улова на сьомга и морски свинчета по течението на Фьой. Сега съществува под инуитското име Тасиуджак.

През 1912 г. станалият известен по-късно американски кинорежисьор Робърт Флахарти (Флеърти) (1884-1951) извършва топографски и етнографски изследвания в басейна на реката.

През 1925 г. Канадската служба по географските названия официално променя името на реката от Лийф на Фьой по френското ѝ изписване – Rivière aux Feuilles.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. а б в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-11-22.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Leaf River (Quebec) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​