Хайнрих VI (Свещена Римска империя)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих VI.
Хайнрих VI (на немски: Heinrich VI; * 1 ноември 1165, Неймеген, Нидерландия ; † 28 септември 1197, Месина, Сицилианско кралство) от род Хоенщауфен, е крал на Германия от 1169 г., император на Свещената Римска империя от 1191 г. и крал на Сицилия от 1194 г.
| Хайнрих VI Heinrich VI. | |
| император на Свещената Римска империя, крал на Германия, Италия и Сицилия | |
 Кайзер Хайнрих VI Миниатюра, Манески кодекс. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 28 септември 1197 г.
|
| Погребан | Успение Богородично, Палермо, Италия |
| Управление | |
| Период | 1169 – 1197 |
| Предшественик | Фридрих I Барбароса |
| Наследник | Ото IV |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Хоенщауфен |
| Баща | Фридрих I Барбароса |
| Майка | Беатрис Бургундска |
| Братя/сестри | Филип Швабски Конрад II (Швабия) Ото I (Бургундия) Фридрих V Фридрих VI (Швабия) |
| Съпруга | Констанс Сицилийска (27 януари 1186) |
| Деца | Фридрих II |
| Хайнрих VI в Общомедия | |
Произход. Крал на Германия редактиране
Син е на император Фридрих I Барбароса и Беатрис Бургундска, дъщеря на граф Райналд III от Бургундия.
Още на 15 август 1169 година е избран за германски крал (наследник на императорския престол). Започвайки с пищно тържество, в Майнц на Петдесетница през 1184 година, когато го посвещават в рицар, Хайнрих става наместник на своя баща в Германия.
Управление редактиране
През януари 1186 година Хайнрих се жени за Констанс, дъщеря на краля на Сицилия Рожер II и негова наследница. Младият крал е едва 21-годишен, а неговата съпруга Констанс е десет години по-възрастна. Хайнрих е коронясан в Милано с кралски венец като крал на Италия, и възведен от самия император в цезар. Съдействието на папата за това не било нужно.
През 1189 година, след смъртта на последния внук на Рожер II, Хайнрих наследява короната на Сицилия чрез Констанс. Неаполитанската и сицилианската аристокрация обаче отказват да се покорят на германския крал и избират за крал Танкред, граф Лече, извънбрачен внук на Рожер II.
Когато през май 1189 година Фридрих I Барбароса се отправя на Третия кръстоносен поход, Хайнрих остава да управлява вместо него. На 10 юни 1190 година Барбароса се удавя в Киликия (Мала Азия) и Хайнрих VI поема управлението.
Потушаване на въстанието в Сицилия редактиране
След като с голяма жестокост подавя въстанието в Сицилия, Хайнрих решава да тръгне с войските на кръстоносците. През лятото на 1197 година той пристига в Месина, за да присъства лично при подготовката и отплаването на кръстоносния поход. Събран е огромен за тези времена флот. Точно в този момент, Хайнрих, който е едва на 32 години и не се отличава със завидно здраве, се разболява и умира. По съобщение на хронисти от това време, едно невнимателно изпиване на студено питие през един горещ ден, става причина императорът да вдигне висока температура и след няколко дни да умре скоропостижно на 28 септември 1197 година.
Погребан е в катедралния храм в Палермо.
Фамилия редактиране
На 27 януари 1186 г. Хайнрих VI се жени за Констанс Сицилианска (1154 - 1198), посмъртна дъщеря на Рожер II, крал на Сицилия, и неговата трета жена Беатрис Ретелска; те имат един син:
- Фридрих II (1194 - 1250), крал на Германия (формално Римски крал) (1220 - 1250), крал на Сицилия 1198 - 1212 и 1217 - 1250 години, император на Свещената Римска империя (1220 - 1250)
Източници редактиране
- Gerd Althoff: Kaiser Heinrich VI. In: Werner Hechberger, Florian Schuller (Hrsg.): Staufer & Welfen. Zwei rivalisierende Dynastien im Hochmittelalter. Pustet, Regensburg 2009, S. 142 – 155, ISBN 978-3-7917-2168-2.
- Peter Csendes: Heinrich VI. (Gestalten des Mittelalters und der Renaissance). Darmstadt 1993.
- Joachim Ehlers: Heinrich VI.. In: Bernd Schneidmüller und Stefan Weinfurter (Hrsg.): Die deutschen Herrscher des Mittelalters. München 2003, S. 258 – 271 und S. 582f. (Bibliografie).
- Odilo Engels: Die Staufer. 8. Auflage. Kohlhammer, Stuttgart 2005, S. 126 – 140, ISBN 3-17-017997-7.
- Thomas Ertl: Studien zum Kanzlei- und Urkundenwesen Kaiser Heinrichs VI., Wien 2002, ISBN 978-3-7001-3071-0.
- Gesellschaft für staufische Geschichte (Hrsg.): Kaiser Heinrich VI. Ein mittelalterlicher Herrscher und seine Zeit. Göppingen 1998. ISBN 3-929776-09-X.
- Johannes Haller: Heinrich VI. und die römische Kirche. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1962 (zuerst erschienen in: Mitteilungen des Instituts für Österreichische Geschichtsforschung 35 (1914), S. 385 – 454, 545 – 669).
- Sigrid Hauser: Staufische Lehnspolitik am Ende des 12. Jahrhunderts 1180 – 1197. Lang, Frankfurt am Main 1998. ISBN 3-631-32449-9
- Hartmut Jericke: Kaiser Heinrich VI. – Der unbekannte Staufer. Gleichen 2008 (nicht fachwissenschaftliche Darstellung).
- Hartmut Jericke: Imperator Romanorum et Rex Siciliae – Kaiser Heinrich VI. und sein Ringen um das normannisch-sizilische Königreich (Europäische Hochschulschriften III/765). Frankfurt am Main 1997.
- Hartmut Jericke: Begraben und Vergessen?. DRW, Leinfelden-Echterdingen 2005, ISBN 3-87181-020-7.
- Claudia Naumann: Der Kreuzzug Kaiser Heinrichs VI. Lang, Frankfurt am Main 1994, ISBN 3-631-47001-0.
- Ingeborg Seltmann: Heinrich VI.: Herrschaftspraxis und Umgebung. Palm & Enke, Erlangen 1983, ISBN 3-7896-0143-8.
- Theodor Toeche: Kaiser Heinrich VI. Jahrbücher der Deutschen Geschichte. Leipzig 1867, ND Darmstadt 1965.
- Walter Zöllner: Heinrich VI.. In: Evamaria Engel, Eberhard Holtz (Hrsg.): Deutsche Könige und Kaiser des Mittelalters. Böhlau, Köln u.a. 1989, S. 188 – 196, ISBN 3-412-03688-9.