Халил Ефенди
Мюлязим Халил ефенди Афуз Мехемдов Разаоглу е първият и последен османски кмет на Варна преди Освобождението.
| Халил Ефенди | |
| Първият и последен османски кмет на Варна преди Освобождението. | |
 Снимка от груповата фотография на депутатите на Учредителното събрание 1879 г. в Търново | |
| Роден |
1811 г.
|
|---|---|
| Починал | 7 юли 1897 г.[1]
Варна |
Биография редактиране
Роден е през 1811 г. (или 1818 г. според някои историци), най-вероятно във Варна, син е на Афуз Мехмед от село Тюрк Арнаутлар (днес – с. Белоградец, община Ветрино, област Варна). Получава добро образование. В продължение на 25 години служи като артилерист на крепостната артилерия и е произведен в звание мюлязим. Наследява имоти и печели авторитет във Варна, като през 1872 г. е избран за общински кмет.[2] Инициира строежа на сгради за „Теке джамия“, турско училище, конак, общински съвет, общинска градина,[3] чешми във Варна, Тюрк Арнаутлар, Ала-Клисе, Куюджук-Юртлугу и Чукурово.[4] По време на руско-турската война защитава на християнското население от грабежи и насилия.[5][1] След Освобождението не напуска града и участва в общинското управление. На 23 октомври 1878 г. варненският губернатор камерюнкер Баумгартен го назначава за член на Окръжния управителен съвет на града.[6] Остава общински съветник и през 1884 г.[7]
Халил Ефенди разказва в пресата за кметуването си:
| „ | С постилание на града беледието не се занимаваше. Това ставаше с джеза. Ако някой се провини в нещо, му се налагаше да направи известни разкрачи калдъръм. Ако някой не изпълни тая заповед, той бива глобяван да даде известно количество масло за джамията, ако е мюсюлманин, а ако е християнин да даде известно количество восък за църквата. Всеки изпълнявал задълженията си точно. | “ |
Варненски кореняк – 01/07/1927, No. 3, стр.3 | ||
Депутат в Търновското Учредително събрание 1879 редактиране
В списъка с депутати е посочен Халил Думанлъ от Провадия, назначен от Императорския руски комисар - княз Александър Дондуков-Корсаков. Руският комисар е имал квота, с която е назначил представители на всички етноси и вероизповедания в българските земи. На приложената снимка към таблото с портретите на депутатите направена по време на събранието е именно Халил Ефенди.
Памет редактиране
Във Варна има улица кръстена на негово име.
Противоречие редактиране
Според данни на свещенник Христо Върбанов, съвременник на Халил Ефенди, градоначалник на Варна през 1875 г. е лице на име Гиритли Демир ага.[8]
Външни препратки редактиране
- Непознатата история: Халил Ефенди. Кой е той и защо във Варна има улица, кръстена на негово име.
- Спомени на Мюлязим Халил ефенди за това как се е благоустройвал града и за приемането постройките на табиите, казармите и складовете – в-к Варненски кореняк – дигитално копие / 01/07/1927, No. 3, стр. 3 – Посетен на 13 февруари 2023 г.
- Халил Ефенди (1818 – 1897) – личността с нов поглед към епохата (видео)
Източници редактиране
- ↑ а б Савов, Николай. Чешмата на султана. Варна, Стено, 2007. ISBN 978-954-449-341-7. с. 46-47.
- ↑ Светкавица – дигитално копие / 19/05/1912, No. 102, стр.2
- ↑ Георги Кацарски. ВАРНА. Архитектурни паметници. История. Личности / Изд.: Морски свят, 2016 ISBN 9789548493994/ стр.12
- ↑ Варненски кореняк – дигитално копие / 01/10/1927, No. 6, стр.3
- ↑ Варненски кореняк - дигитално копие - 08/08/1936, No. 3, 1 стр.
- ↑ Варненски кореняк – дигитално копие / 01/12/1927, No. 8, стр.2
- ↑ Борислав Денчев. Варненското общество след освобождението - глава IV
- ↑ Спомени за Варна : (1875 - 1881) / Христо Върбанов - Известия на Народния музей - Варна - дигитално копие - 01/01/1912, No. 1, 38 стр.