Уикипедия

Хатлонска област

Хатлонска област (на таджикски: Вилояти Хатлон) е една от 5-те административно-териториални единици на Таджикистан. Площ 24 600 km² (4-то място по големина в Таджикистан, 17,4% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 3 048 200 души (най-голяма по население в Таджикистан, 34,85% от нейното население). Административен център град Бохтар (бивш Кургаттепа). Разстояние от Душанбе до Бохтар 99 km.

Хатлонска област
Вилояти Хатлон
Страна Таджикистан
Адм. центърБохтар (Кургантюбе)
Площ24 600 km²
Население3 048 200 души (2019)
124 души/km²
Райони21 + 4
Областен управителДалватшо Гулмахмадов
Хатлонска област в Общомедия

Историческа справка редактиране

Най-старият град в Хатлонска област е Бохтар (бивш Кургаттепа), основан през първата половина на 17 век, а по други източници градът е съществувал още през 7 век. Останалите три града в областта са признати за такива по време на съветската власт: 1934 г. Куляб, 1956 г. Леваканд (бивш Калининабад), 1960 г. Нурек.

На 27 октомври 1939 г. е образувана Кулябска област, а на 7 януари 1944 г. – Кургантюбинска област. На 23 януари 1947 г. Кургантюбинска, а на 28 август 1955 г. и Кулябска област са закрити и териториите им са присъединени към районите с републиканско подчинение. На 29 декември 1973 г. Кулябска, а на 4 април 1977 г. и Кургантюбинска област отново са възстановени в старите си граници. На 8 септември 1988 г. двете области са обединени в една област под името Хатлонска[1]. На 24 януари 1990 г. територията на Хатлонска област е разформирована и за трети път са възстановени двете стари области Кулябска и Кургантюбинска[2]. На 2 декември 1992 г. двете области за пореден път са закрити и за втори път е образувана Хатлонска област с административен център град Бохтар (бивш Кургаттепа)[3].

Географска характеристика редактиране

Хатлонска област заема наютозападната част на Таджикистан. На юг граничи с Афганистан, на запад – с Узбекистан, а на север – с районите с републиканско подчинение е на изток – с Горнобадахшанска автономна област. В тези си граници заема площ от 24 600 km² (4-то място по големина в Таджикистан, 17,4% от нейната площ). Дължина от югозапад на североизток 300 km, ширина от север на юг 100 km.

Областта е разположена в южната периферия на планинската система Хисаро-Алай. Н източната ѝ част от север на юг се простира хребета Хазратишох с височина до 4088 m, най-високата точка на областта. В средната част е разположен Вахшкия хребет (до 3147 m), а на запад, по границата с Узбекистан – хребета Бабатаг. Между последните два се простират плодородните Вахшка и Кафирниганска долини.

Климатът е континентален със средна януарска температура от -2 °C на североизток до 3 °C на югозапад, средна юлска температура съответно 23 °C и 31 °C. Годишната сума на валежите варира от 250 mm на югозапад до 500 – 1000 mm по западните склонове на хребета Хазратишох. Главна река е най-горното течение на Амударя с двете съставящи я реки Пяндж (лява) и Вахш (дясна) и десният ѝ приток Кафирниган. Изградени са две големи водохранилища Муминабадско и Селбурско, восиге на които се използват за напояване. Почвите са основно сиви, а рестителността е предимно пустинна на югозапад, степна и планинско-степна на североизток. По долините на реките има малки галерийни гори.

Население редактиране

На 1 януари 2019 г. населението на Хатлонска област е наброявало 3 048 200 души[4]. (34,85% от населението на Таджикистан). Гъстота 123,91 души/km². Градско население 8,68%. Етнически състав: таджики 81,77%, узбеки 12,97%, туркмени 0,52% и др.

Административно-териториално деление редактиране

В административно-териториално отношение Хатлонска област се дели на 21 административни района, 4 града, всичките с областно подчинение и 21 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Хатлонска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²) 		Население[4]
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Бохтар
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Бохтар 26 110 800 гр. Бохтар 110 800 -
2. Куляб 35 105 500 гр. Куляб 105 500 171
3. Леваканд ? 17 300 гр. Леваканд 17 300 15
4. Нурек 618 30 900 гр. Нурек 30 900 106
Административен район
1. Абдурахман Джами 600 153 000 сгт Куйбишевск 12 700 7
2. Балджувонски 321 27 200 с. Балджувон 900 115
3. Вахшки 1101 176 800 сгт Вахш 14 100 17 Кировски
4. Восейски 3631 194 300 сгт Хулбук 22 700 150
5. Дангарински 2010 136 100 сгт Дангара 25 000 74
6. Джайхун 1700 123 100 сгт Дусти 16 500 64
7. Джалолидин Балхи 905 181 900 сгт Балх 17 500 38 Орзу
8. Дусти 1834 104 200 с. Джиликул ? 47 Гаравути
9. Кубодийонски 1834 169 800 с. Кубодийон 5200 83
10. Кушонийон 1101 220 200 сгт Исмоили Сомони 7800 10 Бохтарион, Бустонкала
11. Муминабадски 2387 84 800 сгт Муминабад 13 000 211
12. Носир Хусрава 800 34 000 с. Бахори ? ?
13. Пархарски 1183 151 800 сгт Пархар 22 900 165
14. Пянджки 881 104 900 сгт Пяндж 7917 110
15. Темурмаликски 1700 63 800 сгт Советски 9900 171
16. Хамадони 500 137 900 сгт Московски 22 000 147
17. Ховалингски 1700 53 100 с. Ховалинг ? 239
18. Хуросонски 900 105 600 сгт Обикиик 8500 40
19. Шаартузки 2380 114 100 сгт Шаартуз 1580 112
20. Шамсидин Шохин 228 50 200 с. Шуроабад ? 200
21. Явански 976 210 400 сгт Яван 33 200 88 Хайотинав

Източници редактиране

  1. ↑ Указ Президиума Верховного Совета Таджикской ССР „Об упразднении Кулябской и Курган-Тюбинской областей и образовании в составе Таджикской ССР Хатлонской области“ от 8 сентября 1988 года // Коммунист Таджикистана. – № 209 (17552). – 09.09.1988. – С. 1.
  2. ↑ Указ Президиума Верховного Совета Таджикской ССР „Об упразднении Хатлонской области и образовании в составе Таджикской ССР Кулябской и Курган-Тюбинской областей“ от 24 января 1990 года // Коммунист Таджикистана. – № 21 (17964). – 25.01.1990. – С. 1.
  3. ↑ Административно-территориальное деление республик, входивших в состав СССР // Российская империя. История государства Российского
  4. ↑ а б Численность населения Республики Таджикистан на 1 января 2015 года. Сообщение Агентства по статистике при Президенте Республики Таджикистан. // Архивиран от оригинала на 2015-07-02. Посетен на 2016-05-15.
Административно деление на Таджикистан  
Горнобадахшанска област • Райони на централно подчинение • Согдийска област • Хатлонска област • Душанбе
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хатлонска_област&oldid=11996419“.