Уикипедия

Хенриета Савойска-Вилар

маркиза на Вилар и на Мирибел, графиня на Танд и чрез женитба херцогиня на Майен

Хенриета Савойска-Вилар или Хенриета Савойска Танд-Вилар, по рядко Хенриета Савойска-Ласкарис (на френски: Henriette de Savoie, Henriette Savoie de Tende-Villars, Henriette de Savoie-Lascaris; * ок .1541/1542, † ок. кр. октомври или нач. на ноември 1611, Соасон), е аристократка от клона Савоя-Вилар, маркиза на Вилар и на Мирибел, графиня на Танд и чрез женитба херцогиня на Майен.

Хенриета Савойска-Вилар
I. херцогиня на Майен
II. графиня на Танд
III. маркиза на Вилар и на Мирибел
Родена
Починала
ПогребанаКатедрала на Соасон
Управление
ПериодI. 1576 – 1611
II. [[]] - 1581
III. [[]] - [[]]
ПредшественикI. Луиз дьо Брезе
II. Хонорат II Савойски-Вилар
НаследникII. Енриета Гонзага-Невер
II. Савойска династия
Семейство
РодСавойска династия: Савоя-Вилар по рождение
Де Пре и Лотаринги по брак
БащаХонорат II Савойски-Вилар[1]
МайкаЖан-Франсоаз дьо Грайи-Фоа
Братя/сестриняма
СъпругМелхиор дьо Лет-Депре дьо Монпеза
Шарл II Лотарингски
ДецаЕманюел-Филибер
Клод
Анри
Жак
Мадлен
Габриел
Елеонор
Маргьорит
Анри
Шарл-Емануил
Катерина
Рената

Произход редактиране

Датата ѝ на раждане е неизвестна, предполага се 1541 или 1542 г.[2][3] Тя е единствената дъщеря на Хонорат II Савойски (* 1511, † 1580), граф на Танд (1575 – 1580), граф на Вилар (1531 – 1565), маркграф на Вилар (1565 – 1580), маршал на Франция (от 1571), адмирал на Франция (1572 – 1578), и на съпругата му Жан-Франсоаз дьо Грайи-Фоа. Нейни дядо и баба по бащина линия са Райнер Савойски-Вилар, нар. още „Големи Извънбрачни Савойски“, граф на Вилар (1497) и на Танд (1501), основоположник на кадетската линия Савоя-Вилар, и Анна Ласкарис, а по майчина – граф Ален дьо Фоа-Кандал[4] и Франсоаз дьо Монпеза, виконтеса на Кастийон. Братовчедка е на савойските херцози.

Чрез баща си е тясно свързана с домовете на Франция и на Савоя, а чрез майка си – с кралския дом Албре и с по-големите домове на Гиен и Гаскония.

Има една полусестра от извънбрачна връзка на баща си.

Биография редактиране

Бракове редактиране

През 1555 г. се сгодява за Жан IX дьо Креки, принц на Поа. На 26 юни 1560 г.[2] се омъжва за Мелхиор дьо Лет-Депре, господар на Монпеза и на Фу, губернатор и сенешал на Поату, от когото има деца. Около 1572 г. овдовява. Понеже е тясно свързани с важни домове, Хенриета я значима партия за брак и е доста търсена. Дом Лотаринги, от суверенен произход, тогава най-могъщият в кралството, идва да я търси в Гиен. Така през 1576 г. тя се омъжва за Шарл II Лотарингски, херцог на Майен. Тя му носи много съюзи със суверенните семейства и висшето благородство, и същевременно много богато наследство. Бракът се празнува в присъствието на краля на Франция Анри III и на кралица Катерина де Медичи.

Унаследяване на Графство Танд редактиране

През 1572 г., когато Хонорат I Савойски-Вилар, граф на Танд, умира без завещание, неговият чичо Хонорат II, баща на Хенриета, претендира за графството като законен притежател на правата[5][6]. Рената Савойска-Танд, господарка на Юрфе и сестра на Хонорат I, също претендира за своя дял.[5][6] Следва конфликт между двете семейства и техните поддръжници.[7][6] Две споразумения, през 1574 и 1575 г., дават правата на Жак I д'Юрфе и на съпругата му Рената Савойска-Танд на херцога на Савоя Емануил Филиберт.[6]

Хенриета, наследница на баща си, изглежда се отказва от правата си върху графството в полза на Савойския дом. Наскоро омъжена за херцога на Майен (1576 г.), жителите на Танд все пак полагат клетва към втория ѝ съпруг – херцога на Майен Шарл III Лотарингски.[8] През същата година тя преговаря с Херцога на Савоя за размяна на правата си върху Tанд и Оней за Мирибел, което включва селата Монтелие, Сатоне ан Брес и Лойет. Тези земи са издигнати в т. нар. Маркграфство Мирибел. Споразумение е подписано през 1579 г. и правата върху Графство Танд се връщат окончателно у Савойската династия на 4 септември 1581 г.[9][10][11]

Смърт редактиране

Умира през 1611 г., вероятно в края на октомври[12] или на 14 октомври[3][2] в Соасон[2]. Погребана е в Катедралата на Соасон до съпруга ѝ Шарл III Лотарингски.

Брак и потомство редактиране

Омъжва се два пъти[13]:

∞ 1. 26 юни 1560 за Мелхиор дьо Лет-Депре / Мелхиор де Пре († ок. 1572), господар на Монпеза и на Фу,[2] син на Антоан де Пре, господар на Монпеза, маршал на Франция, и на съпругата му Лейет дю Фу, господарка на Фу, от когото има осем деца:

  • Еманюел-Филибер де Пре († 1621, Монтобан, убит), маркграф на Вилар; ∞ 1621 за Елеонор Томасен, господарка на Монмартен, от която няма деца
  • Клод де Пре († 1597)
  • Анри де Пре († 1619), назначен за епископството на Монтобан, абдикира от него през 1595 г., без да е бил посветен, губернатор на Мюре и на Гранад, маркиз на Монпеза, ∞ за Клер-Сюзан дьо Грамон, господарка на Астер[14]
  • Жак де Пре († 1616)
  • Мадлен де Пре, ∞ за Оноре/Ростен дьо Ла Бом дьо Сюз, граф на Сюз, от когото има Жак-Онорат дьо Ла Бом дьо Сюз, маркиз на Вилар
  • Габриел де Пре (* ок. 1565, † 1653), ∞ за Жан дьо Сол дьо Таван, виконт на Лини
  • Елеонор де Пре, ∞ 1588 за Гаспар дьо Понтеве, велик сенешал на Прованс
  • Маргьорит де Пре († 1650).

∞ 2. 6 август 1576 в Замък Мьодон за Шарл II Лотарингски (* 26 март 1554 в замък Мьодон; † 4 октомври 1611 в Соасон), от 1573 г. херцог на Майен и граф на Мен, от когото има четири деца[15]:

Източници редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ genealogy.euweb.cz // Посетен на 15 януари 2016 г.
  2. ↑ а б в г д Henriette de Savoie-Villars // Посетен на 8 décembre 2019. (на английски).
  3. ↑ а б Savoy3 — Duke Шаблон:Souverain- of Savoy // Посетен на 8 décembre 2019. (на английски).
  4. ↑ Samuel Guichenon .
  5. ↑ а б Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
  6. ↑ а б в г Une province française à la Renaissance : la vie intellectuelle en Forez au Шаблон:S-. Т. 7. Université de Saint-Etienne, 1975. ISBN 978-2-85145-024-1. p. 623. Посетен на 2 décembre 2017. (на френски).
  7. ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
  8. ↑ Chronologie illustrée de l'histoire du Comté de Nice. Nice, Serre editeur, 2000. p. 286. (на френски).
  9. ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
  10. ↑ Frontières du comté de Nice : "à la recherche des bornes perdues" : sur l'ancienne limite des royaumes de France et de Piémont-Sardaigne. Nice, Serre editeur, 2005. p. 134. (на френски).
  11. ↑ Histoire des diocèses de France. Т. 17. Paris, Éditions Beauchesne, 1919849. ISBN 978-2-7010-1095-3. p. 387. (на френски).
  12. ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
  13. ↑ Samuel Guichenon , стр. 250 - Tome troisième (lire en ligne).
  14. ↑ Anselme de Sainte-Marie, Ange de Sainte-Rosalie, Histoire de la Maison Royale de France, et des grands officiers de la Couronne & de la Maison du roy & des anciens barons du royaume, tome 4, Шаблон:Dabbr 614, Compagnie des libraires, Paris, 1728 (présentation en ligne).
  15. ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Henriette de Savoie-Villars в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хенриета_Савойска-Вилар&oldid=11879318“.