Херман Щаудингер
Херман Щаудингер (на немски: Hermann Staudinger) е германски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1953 година „за изследванията в областта на химията на високомолекулните съединения“, член на Баварската академия на науките (1949).
| Херман Щаудингер Hermann Staudinger | |
| германски химик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 8 септември 1965 г.
Фрайбург в Брайсгау, Германия |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Хале-Витенбергски университет Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих |
| Научна дейност | |
| Област | химия |
| Работил в | Технически университет, Цюрих |
| Известен с | Изследвания по макромолекуларна химия |
| Награди |  Нобелова награда за химия (1953) |
| Семейство | |
| Баща | Франц Щаудингер (1849 – 1921) |
| Майка | Аугусте Щаудингер |
| Съпруга | Магда Щаудингер (ж. 1927 – 1965) |
| Херман Щаудингер в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 23 март 1881 година във Вормс, Германия, в семейството на гимназиалния професор, политик и евангелистки пастор Франц Щаудингер (1849 – 1921) и съпругата му Аугусте Щаудингер (по баща Венк).
През 1899 г. Щаудингер започва да следва химия в Хале (Саале), Дармщат и Мюнхен. След 1907 г. той е извънреден професор в института по органична химия в Карлсруе, а от 1912 е професор в Техническия университет на Цюрих, където започва изследванията си по целулоза и каучук.
През 1926 г. става професор в Института по органична химия на Университета във Фрайбург, където започва успешните си изследвания по макромолекуларна химия, който от 1962 г. носи името „Hermann-Staudinger-Haus“.
Женен е за латвийската биоложка и ботаничка Магда Щаудингер.
Умира на 8 септември 1965 година във Фрайбург в Брайсгау на 84-годишна възраст.
Научна дейност редактиране
Щаудингер е един от основоположниците на химията на високомолекулните съединения. През 1910 г. предлага нов метод за синтез на изопрен, който е основна съставна част на естествения каучук.
През 1922 г. доказва, че молекулата на естествения каучук е съставена от верига от изопренови единици, свързани помежду си с ковалентни връзки, и съдържа хиляди атоми. На основата на неговата теория са разработени методи за изследване на макромолекулите и е осъществен синтезът на много от тях. За откритията му през 1953 получава Нобеловата награда за химия.
Произведения редактиране
- Arbeitserinnerungen. Hüthig Verlag, Heidelberg 1961.
- Thesen zur Größe und Struktur der Makromoleküle. Ursachen und Hintergründe eines akademischen Disputes. Verlag Chemie, Weinheim 1980, ISBN 3-527-25838-8 (заедно с Херман Франц Марк и Курт Хайнрих Майер)
- Die Ketene, Verlag Enke, Stuttgart 1912
- Anleitung zur qualitativen organischen Analyse, Verlag Springer, Berlin 1923
- Tabellen zu den Vorlesungen der allgemeinen und anorganischen Chemie, Verlag Braun, Karlsruhe 1927
- Die hochmolekularen Verbindungen, Kautschuk und Cellulose, Verlag Springer, Berlin 1932
- Organische Kolloidchemie, Verlag Vieweg, Braunschweig 1940
- Fortschritte der Chemie, Physik und Technik der makromolekularen Stoffe, (заедно с проф. Фивег и проф. Рьорс), Verlag Lehmann, München 1939
- Vom Aufstand der technischen Sklaven, Verlag Chamier, Essen-Freiburg 1947
- Die makromolekulare Chemie und ihre Bedeutung in der Protoplasmaforschung, Springer Verlag, Wien 1954
Източници редактиране
- Elfriede Husemann, Staudinger-Festband. Hüthig Verlag, Heidelberg 1956.
- Magda Staudinger, Das wissenschaftliche Werk Hermann Staudingers. Gesammelte Arbeiten nach Sachgebeten geordnet. Hüting & Wepf, Basel 1969.
- Claus Priesner, Hermann Staudinger und die makromolekulare Chemie in Freiburg, in: Chemie in unserer Zeit 21, 1987, S. 151 – 160
- Adolf Steinhofer, Hermann Staudinger, Chemie in unserer Zeit, S. 122 – 126 (1965)
- Paul Walden, Geschichte der organischen Chemie seit 1880, Springer Verlag, Berlin 1972, ISBN 3-540-05267-4
Външни препратки редактиране
- Institut für Makromolekulare Chemie, Albert-Ludwigs-Universität Freiburg
- Staudinger's Nobel Foundation biography
- Staudinger's Nobel Lecture Macromolecular Chemistry