Херметизъм
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. (19 януари 2022) |
Херметизмът е философско течение с езотеричен характер.
Основано е на текстовете в книгата „Корпус Херметикум“, като авторството на книгата е приписвано на легендарния Хермес Трисмегист, който е представян като древноегипетски мъдрец и жрец. За него се смята, че е синкретизъм на древноегипетския бог Тот и древногръцкия бог Хермес. Тези вярвания повлияват и на западноевропейските езотерични традиции.
Съгласно традициите на херметизма – това е учение за висшите природни закони, подчиняващи се на принципите на причинността и аналогията. Според херметиците, по силата на принципа на аналогията, причинните връзки могат да се допълват посредством магическо въздействие върху действителността чрез собствените желания на адепта на тайното учение.
История редактиране
За поклонници на херметизма се споменава още през 830 година, когато халиф Ал Мамун преминал през град Харан и там се срещнал с хора наречени „сабиани“. Те заявяват пред мюсюлманските власти че техен пророк е Хермес Трисмегистус и книгата, от която се ръководят, е Херметика. В западна Европа основната част на Корпус Херметикум е преведена от гръцки през 1460 година от Марсилио Фичино за библиотеката на Медичите, макар че отделни откъси са споменавани още през IV век от алхимикът Зосимус.
Философия редактиране
Херметизмът използва различни имена за върховната реалност, като Бог, Господ, Отец, Ум (Nous), Създателят, Всичко, Единият и т.н. Характерно за херметичния възглед за божествеността е, че Бог е едновременно всичко и създател на всичко. Херметиците също вярват в prisca theologia, доктрината, че съществува една единствена чиста теология (prisca theologia), че тя е дадена от Бог на човека в древността, и че стои в основата на всички религии.
В книга 9 на "Корпус Херметикум", Хермес обяснява че разумът (разумът и знанието) поражда или добро, или зло, в зависимост от това дали човек получава възприятията си от Бог или от демони. Бог ражда добро, а демоните - зло. Сред злините, породени от демоните, са: „прелюбодеяние, убийство, насилие над баща си, кощунство, безбожие, удушаване, самоубийство от скала и всякакви други демонични действия”. Това ни дава доказателство, че херметизмът включва разбиране за етика и морал. Думата "добър" обаче се използва много строго. Те се използва само за препратки към Бог. Само Бог (в смисъла на разума, а не в смисъла на Всичко) е напълно свободен от злото. Хората са възпрепятствани да бъдат добри, защото човекът, имайки тяло, е погълнат от своята физическа природа и не знае за Висшето благо.
Литература редактиране
- Николай Г., Античният херметизъм, София: СУ К. Охридски и СОНМ, 1999, ISBN 978-954-07-1131-7
