Херния (на латински: hernia – разкъсване, спукване) или изсипване представлява излизане на тъкан, орган или част от орган през вроден или придобит дефект в мускулната или съединителнотъканната обвивка. Хернията има три части – херниален пръстен, херниален сак и херниално съдържимо.

Херния
Класификация и външни ресурси
МКБ-10K40-K46, Q40.1, Q79.0
Херния в Общомедия

Най-често херния се появява в коремната област. Поради вродена или придобита локална слабост в коремната стена в нея може да се появи отвор, през който мастна тъкан или част от коремен орган, покрит от перитонеум, може да излезе навън.

Класификация редактиране

Според етиопатогенезата:

  • Вродена херния (на латински: hernia congenita) – появява се по време на вътреутробното развитие и се изявява след раждане. Най-честите вродени хернии при кърмачета са индиректната ингвинална херния и пъпната херния.
  • придобита херния (на латински: hernia aquisita) – възникват през различни периоди от живота на човека.

Според локализацията:

Според наличието на херниален сак:

  • истински – имат херниален сак
  • лъжливи – нямат херниален сак

Съществуват различни клинични класификации на ингвиналните и феморалните хернии.[1] Една от най-разпространените е тази на Nyhus, според която херниите в ингвиналната област се класифицират в четири типа:

  • Тип 1 - Индиректна херния без разширяване на херниалния пръстен.
  • Тип 2 - Индиректна херния с разширяване на херниалния пръстен и запазена задна стена на ингвиналния канал.
  • Тип 3 - Хернии с дефект в задната стена на ингвиналния канал.
    • Тип 3a - Директна херния с дефект на задната стена.
    • Тип 3b - Индиректна херния със слабост на долната стена. Плъзгаща херния.
    • Тип 3c - Феморална (бедрена) херния.
  • Тип 4 Рецидивираща херния.
    • Тип 4a - Директна.
    • Тип 4b - Индиректна.
    • Тип 4c - Феморална.
    • Тип 4d - Комбинирана.

Клинична картина редактиране

При херния се наблюдава неудобство и тежест в засегнатата област.

Лечение редактиране

Лечението на херниите е единствено и само оперативно. Съществуват два метода за лечение:

  • конвенционална (традиционна) операция
  • лапароскопска (безкръвна) операция – лапароскопия.

При лапароскопията с помощта на малки отвърстия на коремната стена, посредством микроинструменти и под видео контрол се извършва дисекция в областта на хернията и редукция на херниалния сак. Поставя се полипропиленова протеза (polypropylene Mesh), от вътрешната страна на коремната стена. Преимуществата на лапароскопията са:

  • вътрекоремното налягане благоприятства по-добрата фиксация на платното
  • по-слаба следоперативна болка, по-добър комфорт за пациента и по-бързо възстановяване
  • дава възможност за визуализиране на недиагностицирани хернии
  • средство на избор е при двустранна и рецидивна херния

Коланите, специално бельо и бандажи за херния не се препоръчват, освен ако операцията е противопоказна, но дори и тогава рискът е по-голям. Единствено може да се постигне плацебо ефект, но подобрение не може да настъпи, а само облекчение на симптомите.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране