Вижте пояснителната страница за други значения на Крайна.

Херцогство Крайна (на немски: Herzogtum Krain; на словенски: Vojvodina Kranjska; на латински: Carnia, Carniolia) е територия в Свещената Римска империя и Хабсбургската монархия в днешна Крайна, Словения, от 1364 до 1918 г.

Херцогство Крайна
1364 – 1918
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Херцогство Крайна с Австро-Унгария
Херцогство Крайна с Австро-Унгария
Континент
Столица
Площ
9956 km²
Херцогство Крайна в Общомедия

История редактиране

На север Херцогството Крайна е граничело с херцогствата Каринтия и Щирия.

След смъртта на Хайнрих от Каринтия (+ 1335 г.) от род Майнхардини, който не оставя мъжки наследници, Крайна отива на Хабсбургите.

От 1364 г. по нареждане на Рудолф IV и Privilegium maius Крайна е наричана херцогство. Рудолф IV основава на 7 април 1365 г. в Долна Крайна на Крка на него наречения град Рудолфсверт, днешния Ново местоСловения).

През 1374 г. Хабсбург, въз основа на сключения наследствен договор от 1363/1364 г. от граф Алберт IV от младата (албертинска) линия на Майнхардините от Горица, наследява Виндиш марка, Бела марка (Мьотлинг) и Пивка. Тези територии се управляват заедно с Крайна и по-късно са в състава на Херцогство Крайна. При двете наследствени подялби на Хабсбургите между 14 и 16 век Крайна е част от Вътрешна Австрия и се управлява от Грац.

По времето на Наполеоновите войни Крайна е завладяна през 1807 – 1809 г. от Наполеон Бонапарт и анексирана. След подписването на мирния договор от Шьонбрун през 1809 г., Наполеон образува чрез декрет Илирийски провинции.

През 1849 г. Кралство Илирия е ликвидирано и Херцогство Крайна става самостоятелна земя на Австрийската корона и остава такава до 29 октомври 1918 г.

Херцогство Крайна има през 1900 г. площ от 9.955 km² и 520 000 жители, от които 30 – 50 000 германци. През 1918/1919 г. малки гранични територии на Крайна отивът към новата Словения със столица Любляна. През 1945 г. Крайна става територия на югославската частична република Словения.

Херцози на Крайна редактиране

Източници редактиране

  • Attila v. Wurzbach, Das ehemalige Herzogtum Krain und sein Adel. Ostdeutsche Familienkunde. Nr. 2, 1991, S. 370 – 374.

Външни препратки редактиране