Христо Капитанов (революционер)
Тази статия е за костурския деец. За добруджанския вижте Христо Капитанов. За гъркоманския капитан вижте Христо Капитанчето.
Христо Атанасов Капитанов, наречен Капитанчето,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
| Христо Капитанов | |
| български учител и революционер | |
| Роден |
1866 г.
|
|---|---|
| Починал | 1939 г.
|
Биография редактиране
Христо Капитанов е роден в 1866 година в костурското село Нестрам, тогава в Османската империя, днес в Гърция, в семейството на Атанас и Елена Капитанови. Става учител, като същевременно от 1902 година се занимава и с революционна дейност.[2] Взима участие в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Васил Чекаларов.[1][2] След въстанието семейството му се разорява материално. След Първата световна война емигрира в България и се установява в село Макак, Шуменско, където умира в 1939 година.[2]
На 28 април 1943 година като жителка на Шумен съпругата му Екатерина, 63-годишна, родена в Нестрам, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Бележки редактиране
- ↑ а б Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 64.
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 306.