Хумберт Савойски-Аоста

граф на Салеми, италиански военен

Хумберт Савойски-Аоста, с пълно име Хумберт Мария Виктор Амадей Йосиф Савойски-Аоста (на италиански: Umberto Maria Vittorio Amedeo Giuseppe di Savoia, Умберто Мария Виторио Амедео Джузепе ди Савоя-Аоста; * 22 юни 1889, Торино, Кралство Италия; † 19 октомври 1918, Креспано Венето, пак там) е италиански военен, граф на Салеми, представител на кадетския клон на Савойската династия Савоя-Аоста. Освен това е френски принц, принц на Италия, титулярен херцог на Райхщат, инфант на Испания.

Хумберт Савойски-Аоста
Umberto di Savoia-Aosta
граф на Салеми
Роден
Хумберт Мария Виктор Амадей Йосиф Савойски-Аоста
Починал
ПогребанГробище на Креспано Венето. Днес в Храма-костница на Басано дел Грапа
РелигияКатолицизъм
Управление
Период2 декември 1889 – 219 октомври 1918
Предшественикняма
Наследникняма
Други титлиПринц на Франция
Принц на Италия
Титулярен херцог на Райхщат
Инфант на Испания
Герб
Семейство
РодСавойска династия: Савоя-Аоста
БащаАмадей I
МайкаМария Летиция Бонапарт
Братя/сестриПриродени:
Емануил Филиберт
Лудвиг Амадей
Виктор Емануил
Съпруганяма
Децаняма
Хумберт Савойски-Аоста в Общомедия

Произход редактиране

Той е син на Амадей I Савойски-Аоста (* 1845, † 1890), херцог на Аоста и единствен крал на Испания (18701873) от Савойската династия, и на втората му съпруга Мария Летиция Бонапарт (* 1866, † 1926), френска принцеса. По бащина линия е внук на крал Виктор Емануил II, чичо му е крал Умберто I и е първи братовчед на бъдещия крал на Италия Виктор Емануил III. По майчина линия прадядо му Жером Бонапарт е брат на Наполеон Бонапарт.

Има трима природени братя от първия брак на баща си:

Биография редактиране

Ранни години и образование редактиране

 
Хумберт с майка си Мария Летиция Бонапарт и баба си Мария Клотилда Савойска

Хумберт е роден в град Торино на 22 юни 1889 г. На 2 декември същата година с Кралски указ чичо му крал Умберто I му дава титлата „граф на Салеми“. Титлата напомня за Похода на хилядата, с който, именно в Салеми, започва процесът на обединение на Италия. Тъй като той няма деца, титлата повече не е връчвана.

Останал сирак от баща си малко след раждането си, той е отгледан от майка си Мария Летиция и баба си Мария Клотилда Савойска. Единствен в Савойския дом учи в невоенен колеж – в случая Варнавитския колеж в Монкалиери близо до Торино. След като завършва гимназиален курс, през 1908 г. постъпва във Военноморската академия в Ливорно.[1]

През май 1911 г., докато е още в академията, Хумберт е обвинен в кражба. Неговият братовчед крал Виктор Емануил III иска той да бъде арестуван, но майка му го завежда в Торино и предизвиква краля да извърши ареста.[2] През юли кралят нарежда той да бъде задържан в замъка на Монкалиери и след това да прекара осемнадесет месеца на борда на военен кораб, през което време полковник от карабинерите служи като негов учител и пазач.[3]

Първа световна война редактиране

През 1915 г. Хумберт е доброволец в Първата световна война като обикновен войник. Изпратен на фронта по негово изрично желание, командва батарея минометчици.[4] Ранен, той е повишен през май 1917 г. в постоянен лейтенант за военни заслуги и печели два сребърни медала за военна доблест.[5] Бие се в полка „Лека кавалерия на Тревизо“ при Карст и Монте Грапа.

Смърт редактиране

 
Гробът на Хумберт в Храма-костница в Басано дел Грапа

Разболява се от испански грип на планината Монте Грапа и умира през октомври 1918 г. на 29-годишна възраст, неженен и бездетен. Официалният съдебен бюлетин казва, че е починал от военни рани след битката при Грапа, но в действителност умира от испанския грип във военната болница във Вила Киавачи. Във вилата плоча, поставена за осмата годишнина от смъртта му, напомня за краткия му престой и последните му дни.

Първоначално е погребан в гробището на Креспано Венето. През 1926 г. тялото му е прехвърлено в светилището „Монте Грапа“. Сегашното му погребение е в криптата на Храма-костница на Басано дел Грапа. До обявяването на Италианската република една от улиците в Салеми носи неговото име – ул. „Граф Хумберт“ (via Conte Umberto).[6]

Източници редактиране

  1. Lunardi T. Eroi dimenticati: l’ultimo Conte di Salemi e quel diritto alla prima linea (итал.). www.ilprimatonazionale.it. Il Primato Nazionale.
  2. "Princess Defies Ruler of Italy". Los Angeles Times. 1911-05-14. с. 15.
  3. "King Punishes his Cousin". Washington Post. 1911-07-16. с. 13.
  4. Expect New Drive on Italian Front (англ.) // The New York Times : newspaper. 1917. No. December 4. с. 2.
  5. Enciclopedia Italiana
  6. Caronia F. Da Palazzo Dal Pozzo della Cisterna alla Strada Maestra di Salemi (итал.). www.ernandes.net. La Stanza di Francesco Caronia.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Umberto di Savoia-Aosta в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​