Цецина Пет

Цецина Пет (на латински: Caecina Paetus) е римски политик, квестор и консул.

Цецина Пет
римски политик
Arria et Paetus, скулптура от Lepautre и Théodon, музей Лувър
Семейство
Род	Цецинии

Биография

Произлиза от старата етруска фамилия Цецинии.

През 42 г. той участва във въстанито на Скрибониан в Илирия (Далмация) против император Клавдий. След провала на бунта и смъртта на Скрибониан, той е закаран с кораб в Рим. Съпругата му Ария Старша иска като робиня да пътува в кораба, което не ѝ се разрешава. Тя наема рибарски кораб и го следва. Съпругът ѝ се бави със самоубийството си, тогава тя се намушква с нож в гърдите и го дава с думите „Paete, non dolet“ („Пет, не боли“) на съпруга си. Това се разказва от Плиний и ги прави прочути.

Смъртта на Ария и Пет е обект на изкуството. Дъщеря му Ария Младша става съпруга на Публий Клодий Тразеа Пет.

Галерия

• Ария и Пет
• 
• 
• 
• 
• 

Източници

• Плиний Млади, Epistulae III, 16, 6, 13, на немски
  • ((en)) Дион Касий, Roman History LX, 16. при LacusCurtius
  • Тацит, Annales xvi. 34. на лат.
• Марциал, Epigrammata li. 14.
• Ewald Christian von Kleist, Auf die Arria, vermählte des Pätus.
• Зонара, Epitome Historiarum xi. 9.
• Georges Duby, Michelle Perrot, Pauline Schmitt. A History of Women in the West, Volume I. Belknap Press. 2000

Литература

• Плиний Млади: Epistulae. III, 16
• F. Haase: Pätus. In: Johann Samuel Ersch und Johann Gottfried Gruber: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste. Dritte Section, Neunter Theil, Brockhaus, Leipzig 1837, S. 228 – 243, speziell S. 234f.
• Georg Wissowa (Hrsg.): Paulys Real-Encyclopädie der classischen Altertumswissenschaft. Metzler, Stuttgart 1895, Spalte 1259
• Bärbel von Hesberg-Tonn: Coniunx carissima. Untersuchungen zum Normcharakter im Erscheinungsbild der römischen Frau. Dissertation, Stuttgart 1983, S. 98 – 101
• Bernhard Kytzler: Frauen der Antike. Artemis, Zürich 1994, S. 29f., ISBN 3-7608-1084-5
• Women's life in Greece and Rome Архив на оригинала от 2010-08-08 в Wayback Machine.