Чагатайски език
Чагатайският език (جغتای; уйгурски: چاغاتاي Chaghatay; узбекски: ﭼىﻐﺎتوي Chig'atoy) е мъртъв тюркски език, в миналото широко разпространен в Средна Азия. Името Чагатай е свързано с Чагатайското ханство, най-западната част от империята на втория син на Чингиз хан Чагатай хан.
| Чагатайски език جغتای | |
| Страна | Моголска империя, Туркменистан, СССР, Бухарски емират, Бухарско ханство, Тимуридска империя, Османска империя, Хиванско ханство, Кокандско ханство, Кримско ханство, Чагатайско ханство, Казахско ханство |
|---|---|
| Регион | Средна Азия, Хорезъм |
| Говорещи | 0 |
| Писменост | Арабска азбука, латиница |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Алтайски ТюркскиИзточнотюркски Чагатайски | |
| Кодове | |
| ISO 639-2 | chg |
| ISO 639-3 | chg |
Развива се като литературен език под влиянието на персийския и арабския език и се използва като „lingua franca“ в Средна Азия. Историята му се дели условно на три периода:
- предкласически (1400 – 1465): този период е преходен и отразява промените в говоримия тюркски език на чергарските народи от Средна Азия.
- класически (1465 – 1600): характеризира се с езика на първия „Диван“ (стихосбирка) на Алишер Навои, който за пръв път използва тюркски език за писане на поезия. Това е „златният век“ на литературата на чагатайски език.
- следкласически (1600 – 1921): този период се характеризира с две различни посоки на развитие на езика. От една страна в писмената форма се запазва художественият език на Навои, а от друга се засилва влиянието на отделните диалекти. Зенитът на чагатайската литература настъпва по времето на Тимур, а влиянието на езика се запазва до включването на Средна Азия в СССР.
Съвременните узбекски и уйгурски език са най-близки до чагатайския език. Туркменският език е също повлиян от чагатайския.
Писменост редактиране
Използвала се е арабската азбука.
Литература редактиране
Най-известният поет, писал на чагатайски език е Алишер Навои, написал „Диван“. Сред прозата на чагатайски език се открояват книгите „Бабурнаме“, написана от първия монголски император Бабур.
Литература редактиране
- Eckmann, János, Chagatay Manual. (Indiana University publications: Uralic and Altaic series; 60). Bloomington, Ind.: Indiana University, 1966. – Reprinted edition: Richmond: Curzon Press, 1997, ISBN-10: 0-7007-0860-X ISBN-13: 978-0-7007-0860-4 [1]
- Bodrogligeti, András J. E., A Grammar of Chagatay. (Languages of the World: Materials; 155). München: LINCOM Europa, 2001. (Repr. 2007), ISBN 3-89586-563-X [2]