Чакоанска мара

вид бозайник

Чакоанска мара (Dolichotis salinicola) е едър южноамерикански гризач от род Мари. Видът е разпространен в северната част на Аржентина и областта Гран Чако, откъдето идва и името му. Видът е близкородствен на по-едрия южен вид патагонска мара.[2]

Чакоанска мара
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Свинчета (Caviidae)
род:Мари (Dolichotis)
вид:Чакоанска мара (D. salinicola)
Научно наименование
Burmeister, 1876
Разпространение
Чакоанска мара в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение редактиране

Видът населява областта Гран Чако в Парагвай и североизточна Аржентина на юг до провинция Кордоба както и югоизточните части на Боливия. В крайните южни части на ареала се застъпват със северните на патагонската мара.

Местообитание редактиране

Като обитатели на Гран Чако марите предпочитат сухите равнини обрасли с храсталаци. Среща се както в естествени, така и в биотопи променени от човешката намеса. Обитава площ от 33,3 до 197,5 ha. Чакоанските мари се срещат на надморска височина до 400 m.

Морфологичи особености редактиране

Чакоанската мара прилича много на заек. Дължината на тялото варира от 45 до 50 cm, а теглото е около 4 kg. Отличават се от патагонските по липсата на бяло окосмение в областта на задницата.

Поведение редактиране

Чакоанските мари са активни през деня. Обитават дупки под земята, които служат и за отглеждане на поколението. Движат се на групи от няколко индивида. При опасност могат да бягат бързо като се скриват под земята.

Хранене редактиране

Представителите на вида са растителноядни. Пасат основно трева.

Размножаване редактиране

Чакоанските мари образуват моногамни двойки. Бременността продължава 77 дни. Женската ражда до три малки. Кърми малките повече от два пъти дневно в продължение на четири месеца. Продължителността на живота им е до 15 години.

Източници редактиране

  1. Dolichotis salinicola (Burmeister, 1876). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Dunnum, J., Vargas, J., Bernal, N., Pardinas, U. & Ojeda, R. Dolichotis salinicola // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 януари 2009. (на английски)