Чарлз Педерсън
Чарлз Джон Педерсън (на английски: Charles John Pedersen) е американски органичен химик, най-известен с методите си за синтезиране на краун-етери, които разработва по време на работата си в DuPont. Той е лауреат на Нобелова награда за химия от 1987 г.
| Чарлз Педерсън Charles Pedersen | |
| американски органичен химик | |
| Роден |
3 октомври 1904 г.
|
|---|---|
| Починал | 26 октомври 1989 г.
|
| Учил в | Университет Дейтон Масачузетски технологичен институт |
| Научна дейност | |
| Област | органична химия |
| Работил в | DuPont |
| Награди | Нобелова награда за химия (1987) |
| Семейство | |
| Съпруга | Сюзан Олт |
| Чарлз Педерсън в Общомедия | |
Ранен живот и образование редактиране
Педерсън е роден на 3 октомври 1904 г. в Пусан, тогава в рамките на Корейската империя.[1] Той е най-малкото от три деца. баща му, Бреде Педерсен, е норвежки морски инженер, който имигрира в Корея.[2] По-късно баща му работи като инженер-механик в мина в провинция Северен Пхьонан (днес в Северна Корея).[3] Майка му, Такина Ясуи, имигрира от Япония в Корея със семейството си и установява успешен бизнес с търговия на соя и копринени пеперуди близо до мините в Северен Пхьонан, където и среща мъжа си.[2] В Япония, Педерсън се подвизава с името Йошио (на японски: 良男).[4] Той споделя, че не е чувствал добре дошъл там.[5]
Въпреки че живее в Корея, той расте в близост до мините, притежавани от американци, поради което се научава да говори английски от рано.[2] На 8-годишна възраст е изпратен да учи в Нагасаки, след което се премества в Йокохама.[6] Благодарение на католическите връзки на семейството си, той е приет да учи химическо инженерство в университета Дейтон в Охайо, САЩ. Получава бакалавърската си степен през 1926 г.,[7] след което записва магистратура по органична химия в Масачузетския технологичен институт. Макар тогава преподавателите му да го поощряват да запише докторантура по органична химия, той решава вместо това да започне професионалната си кариера, отчасти защото вече не иска да живее на разноските на баща си. Той е един от малкото нобелови лауреати в областта на науката, които няма докторска степен.[4]
Научна дейност редактиране
След като напуска института, Педерсън се урежда на работа в DuPont в Уилмингтън, Делауеър през 1927 г.[7] Там той се запознава и черпи вдъхновение от много процъфтяващи химици (като например Рой Плънкет), които правят пробиви в областта на полимерите и органичната химия.[8] Педерсън има особен интерес промишлеността, което направлява задачите, които се захваща да решава. Скоро започва да се интересува от оксидативната деградация и стабилизирането на субстратите.[8]
Пенсионирайки се на 65-годишна възраст, работата му включва 25 труда и 65 патента, като през 1967 г. публикува двата си труда, описващи методите за синтезиране на краун-етери (циклични полиетери).[9] Молекулите с форма на поничка са първите от поредица необичайни съединения, които образуват стабилни структури с йоните на алкални метали. Той ги открива по случайност.[10] За приноса си, през 1987 г. е удостоен с Нобелова награда за химия.[11]
Източници редактиране
- ↑ Charles J. Pedersen | American chemist // Посетен на 28 май 2019.
- ↑ а б в Pedersen, Charles. Charles J. Pedersen Biographical // 1987.[неработеща препратка]
- ↑ TKTK. Gold divers on the North Korean border // Посетен на 28 май 2019.
- ↑ а б Charles J. Pedersen – Biographical // The Nobel Foundation.
- ↑ Malmstrom, Bo. Chemistry, 1981 – 1990. World Scientific, 1992. с. 496.
- ↑ Gilhooly, Rob. Oldest international school's closure leaves many questions // The Japan Times Online. 2000-05-27. Посетен на 28 май 2019.
- ↑ а б Daytonian 1929
- ↑ а б Pedersen, Charles. The Discovery of Crown Ethers // Nobel Lecture 241 (4865). 1988. DOI:10.1126/science.241.4865.536. с. 536 – 540.
- ↑ Pedersen, Charles. Macrocyclic Polyethers:Dibenzo-18-Crown-6 Polyether and Dicyclohexyl-18-Crown-6 Polyether // Organic Syntheses 6. 1988. с. 395.
- ↑ Izatt, R. The Pedersen Memorial Issue. 6 декември 2012. ISBN 9789401125321.
- ↑ Leroy, Francis. A Century of Nobel Prize Recipients: Chemistry, Physics, and Medicine. 2005. ISBN 9780203014189.