Черешовица
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разчистване на неенциклопедични пасажи, форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Черѐшовица е село в Северозападна България. То се намира в община Берковица, област Монтана.
| Черешовица | |
 Църквата в селото | |
  Черешовица  Черешовица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 34 души[1] (15 март 2024 г.) 1,55 души/km² |
| Землище | 22,017 km² |
| Надм. височина | 465 m |
| Пощ. код | 3524 |
| Тел. код | 09522 |
| МПС код | М |
| ЕКАТТЕ | 80635 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община – кмет | Берковица Радослав Найденов (БСП за България, ДПС, Новото време, НДСВ; 2023) |
| Черешовица в Общомедия | |
География редактиране
Черешовица е малко балканско селище, разположено в полите на Западна Стара Планина. Теренът е планински, като се използват най-подходящите теренни места за ливади и ниви за производство на картофи и малини.
В района на селото се намират няколко малки рекички, които водят началото си от Балкана:
- „Деленица“
- „Селската бара“
- „Бръкачица“
- „Брезвица“
- „Тунсолица“ и др.
Всички те под селото съединяват водите си в една обща река, наречена „Златица“.
История редактиране
Хората са се заселили там по време на османската власт; били са планинари, които са дошли от Тетевенския Балкан.
Историята на създаването на селото е следната: Турците са се поругали със семейството на тетевенеца Тричко, който е първия заселник на селото. Той отмъщава за това издевателство, като убива турчин и с цялата си фамилия бяга и се заселва в сегашния район на селото. Той е основоположник на Тричковата фамилия. След време заптиетата го откриват, обграждат го в местността „Лозище“ и го убиват. С него е бил и брат му Стамен, но той успява да избяга.
Името на селото идва от местността „Черешака“. Хората от другите села по поречието на река Златица, вливаща се в язовир „Огоста“ до днешния град Монтана, са казвали за слизащите планинци: „Този идва от Черешака“. Има местност Черешов рът, която на времето е била обрасла с диви череши. Река Златица в римско време е била обект на добив на злато, т.нар. „пла̀вене на злато“. Реката се влива в язовир „Огоста“ на мястото на село Калиманица, родното място на големия български писател Йордан Радичков.
Основното облекло на първите заселници е „беневреци“ и „джамадани“ изтъкани от бял домашен шаяк с тесни крачоли, а на главите носели кожени калпаци. Били обути с шарени чорапи и цървули. Жените носели „завески“, изтъкани с различни цветове, мъниста и ширити. За украшение са използвали накити, предимно сребърни. По-късно се обличат със сукмани от домашен шаяк, „вълненици“ (плисирани поли), ризи с шарени копринени ръкави и дантели. които били много широко ушити.
По време на османската власт, в селото не е имало турско население. Основни данъци били „десятък“ върху обработваемата земя и „биглик“ върху овцете.
Поради свободолюбивия и непокорен дух на планинците, турците са избягвали да преминават през този район. Парите от хазната на видинския валия са били пренасяни от Видин през Арчар и Арабаконак към Турция. В селото живеят християни и хората са услужливи, добри и отзивчиви, в потвърждение на поговорката че „Планината ражда хора, а полето – тикви“. Безусловно трудните условия на живот са им създали тези добродетели.
В селото е имало училище, но то отдавна е затворено. Първото училище е било открито през периода 1891 – 1892 с учител Камен Панов.
Кметството е една бяла сграда досами мегдана. Кметският наместник се казва Веселин Лазаров.
За „Обществени институции“ понястоящем смело можем да обявим Кръчмата и Мегдана, а времето, когато козите се връщат от паша, е времето, когато почти всички се събират да поприказват, да се видят, да поклюкарстват, да разберат как е минал денят и какво ново по света.
Поминък редактиране
Някои от хората гледат кози, домашни птици, зайци. Други садят царевица, зеленчуци, плодове. Една немалка част от хората разчитат на малините. След края на селото, в самото подножие на планината има няколко декара равно място с малинови насаждения от сорта „Европа“. По спомени на местни хора, преди 40 години, в края на 60-те години на 20 век, от това село за изнасяни ягоди и малини за Холандия и ГДР.