Чернова:Тошо Пейков
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
| Тошо Пейков | |
| Националност |  България |
|---|---|
| Учил в | Икономически университет - Варна |
| Политика | |
| Професия | • политик |
| Партия | НДСВ 2001-2005г. |
| XXXIX НС | |
| Семейство | |
| Съпруг | Галина Йочева |
| Деца | 2 |
Тошо Костадинов Пейков е български политик, народен представител от парламентарната група НДСВ в XXXIX Народно събрание. През 1990 година се откроява като един от най-радикалните местни активисти на Съюз на демократичните сили.
Биография редактиране
Ранни Години
Роден на 17 януари 1951 г.в с. Слатина, Ловешко. Завършил е езиковата гимназия в Ловеч. След уволнението си от казармата постъпва в строителна школа, а по-късно работи няколко години като зидар и бетонджия в Съветския съюз. След завръщането си завършва ВИНС - Варна, специалност "Организация и управление на икономиката". Работил като галванотехник, диспечер в ДАП, снабдител, началник бюро за научна организация на труда, по-късно като търговски директор в мебелния завод в Ловеч. [1]
Парламентарна дейност
Радикализмът го свързва с Янко Янков (учен), с когото е сподвижник в партия "Либерален конгрес".[2] Постепенно еволюира. Радикализмът му се трансформира в интерес към истината. Разделя се с председателя Янко Янков. Трайно се свързва със Симеон Втори.Става депутат от НДСВ в 39-ото Народно събрание. Участва в няколко комисии през периода 2001-2005 [3], като:
-” KОМИСИЯ ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА, ОТБРАНА И СИГУРНОСТ“
-” ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА КРЕДИТИ, ОТПУСНАТИ НА СТРАНИ ОТ ТРЕТИЯ СВЯТ“
-„ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ДАННИТЕ ПО ТВЪРДЕНИЯТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ОТ РЕЖИМА НА САДДАМ ХЮСЕИН В ИРАК“
-„ДЕЛЕГАЦИЯ В ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПА“
Ръководител на българската делегация в ПА на ОССЕ. Председател на групата за приятелство с Португалия. Носител на златен почетен знак на Министерството на външните работи.2005 - участва в парламентарните избори с листата на НДСВ, но не успява да спечели депутатско място. Назначен е за изпълнителен директор на Фонд "13 века България".
Политики
Инициатор на идеята повече наши ценности да бъдат признати от ЮНЕСКО. (В специален списък на ЮНЕСКО са включени 900 непреходни световни ценности. Сред тях са и девет български обекта - Боянската църква, Мадарският конник, Казанлъшката тракийска гробница, Ивановските скални църкви, Рилски манастир, Старият Несебър със своите 42 църкви,Националeн парк Пирин, Биосферният резерват Сребърна и Тракийската гробница край село Свещари. Заслужават да бъдат предложени още: Бачковски манастир, Басарбовски манастир, Самоковската художествена школа, Трявна с Тревненската иконописна и резбарска школа, Александровската тракийска гробница и други.) "Да включим още български обекти в списъка на ЮНЕСКО" е мотото на кампанията, която Пейков започва през годините след 2005-а. "История на християнството по българските земи" и "Българският принос към световното наследство" са основни теми на фотоизложбата "България в блясък", на филмите, на мултимедийните дискове, на албумите и книгите за Рилския манастир и за 100-годишнината на храма "Св. Александър Невски". Експозицията е била на 35 места по света и у нас. Популяризатор и на българската християнска култура. "Християнската вяра е извор на сила и благодат, а моите снимки са само бледи копия на блестящите Божии и човешки творения. Двадесет и две хиляди от тях може да се видят в интернет. Докосването до духовната и природната красотата носи удовлетворение и смирение. И дава кураж."
Личен живот и издадени книги редактиране
Женен, с две деца. Съпругата му - хуманен лекар д-р Галина Йочева, беше един от лидерите на "първото СДС" в Ловеч. Спортува лека атлетика и алпинизъм. Изкачил е най-високи върхове в Алпите, Андите, Кавказ и Памир.[5]
Пейков има 8 издадени книги:
-Рилският манастир (стенописи, икони, хоругви, зографи)
- Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски"
-Цялото царско войнство – I
-Цялото царско войнство – II
-Епопея за български опълченци. Исторически фото-албум
-Кратка история на Сръбско-българската война
-България в блясък. Владетели, дворци и дейци на Третото Българско Царство
-Александър I - Князът на Нова България
Източници редактиране
https://m.helikon.bg/author/31986-Тошо-Пейков.html
https://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_3664.html