Четири азиатски тигъра
Четирите азиатски тигъра са високо развитите икономики Южна Корея, Сингапур, Хонконг и Република Китай (Тайван).[1]
Те са измежду първите новоиндустриализирани държави (след Япония) в Азия. Характеризират се с изключително висок темп на икономически растеж в периода от 1960-те до 1990-те години. В първото десетилетие на 21 век четирите страни са включвани в категорията на високо развитите икономики. Те вече имат високо образована работна ръка, много ниски нива на раждаемост и високи нива на спестяване и инвестиране.
Хонконг и Сингапур в наши дни се специализират в услугите и се превръщат в световни финансови центрове, а Южна Корея и Тайван са водещи в сферата на информационните технологии. Техният икономически успех служи като модел за подражание на много развиващи се страни, особено тези в Югоизточна Азия.[2][3][4]
Според доклад на Световната банка от 1993 г., неолибералните политики са отговорни за процъфтяването на тези икономики, в допълнение към политиките, насочени към износа, ниските данъци и минималните държави на всеобщото благоденствие. Институционалният анализ сочи, че някои държави са прибягвали и до интервенционализъм.[5][6][7]
Източници редактиране
- ↑ Киммо Килюнен. Енциклопедия страните по света и техните знамена. Труд, 2007. ISBN 9789545287756. с. 180.
- ↑ Can Africa really learn from Korea? // Afrol News, 24 November 2008. Архивиран от оригинала на 16 декември 2008. Посетен на 16 февруари 2009.
- ↑ Korea role model for Latin America: Envoy // Korean Culture and Information Service, 1 март 2008. Посетен на 16 февруари 2009.
- ↑ Leea, Jinyong. Korean economic growth and marketing practice progress: A role model for economic growth of developing countries // Industrial Marketing Management 37 (7). 2 септември 2008. DOI:10.1016/j.indmarman.2008.09.002. с. 753–757.
- ↑ Asian Miracle/tigers // The Dictionary of Human Geography. 5. Malden, MA, Blackwell, 2009. ISBN 978-1-4051-3287-9. с. 38.
- ↑ Rodrik, Dani. The 'paradoxes' of the successful state // European Economic Review 41 (3–5). 1 април 1997. DOI:10.1016/S0014-2921(97)00012-3. с. 411–442.
- ↑ Chang, Ha-Joon. The East Asian Development Experience. 2006. ISBN 9781842771419.
