Чинарови

семейство растения

Чинарови (Platanaceae) е семейство покритосеменни растения от разред Чинароцветни (Proteales). Семейството се състои само от един съществуващ род Чинар с осем известни вида.[1] Растенията са високи дървета, произхождащи от умерените и субтропичните райони на Северното полукълбо. Хибридният лондонски чинар е широко разпространено градско дървж.

Чинарови
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Чинароцветни (Proteales)
семейство:Чинарови (Platanaceae)
Научно наименование
T.Lestib., 1826
Обхват на вкаменелости
Чинарови в Общомедия
[ редактиране ]

Описание редактиране

  • Голямо, симподиално, широколистно дърво, петниста кора, която се отделя на големи неправилни листа, оставяйки гладка повърхност, която е на петна и бледа, устойчива кора в основата на ствола, индументум с големи жлезисти власинки, многоклетъчен и едноназъбен или къс с едноназъбено разклонение ( в канделабър), в звездовидни снопове; жлезисти косми с едноклетъчен, кълбовиден капитулум, кутикуларни восъци без кристалоиди, с пръчици и пластини
  • Листата като цяло са с много променлива форма и жилки, прости, редуващи се, повече или по-малко разделящи се, равностранни длановидни с три до седем дяла (палматифидни до палматисектни) с цели ръбове или с жлезисти зъбци (всеки със средна жилка, която се разширява към жлезистия връх, където завършва с отворена дупка), или с пенинерва и цяла (Platanus kerrii ), тази форма е често срещана при млади, пролетни листа при други видове, многолистно сгъната, с листна дръжка обикновено обвита, обхващаща аксиларната пъпка (пъпката е свободна при P. kerrii ), прилистници фолиозни, големи, вътрепетиоларни, тръбести, обикновено кадуцей, при P. kerrii плашещи, малки, базално слети с петурата, налична доматия, устицата неправилно аномоцитни
  • Стъбла с агрегирани лъчи в ксилемата, със септилакунарни възли, присъстващ и повърхностен корков камбий, пъпки, покрити с единична люспа
 
Екземпляр от P. orientalis
  • Растенията са еднодомни, цветовете от всеки пол в отделни съцветия
  • Съцветия в големи висящи дръжки, всяка еднополова, кълбовидна главичка, дръжка или седнала, с многобройни цветя, получени от кондензацията на метлица, с кръгъл прицветник в основата и брактеоли сред цветовете
  • Цветовете дребни, невзрачни, хипогинални, правилни еднополови, гнездото късо, гладко, хипогинозният диск липсва, околоцветникът намален, чашелистчетата на брой от три до четири, рядко осем, свободни или основно сраснали, по-къси от венчелистчетата, триъгълни. Венчелистчетата на брой от три до четири, по-рядко осем, пресечено-лопатовидни или рудиментарни, плашещи, често липсващи в женските цветове, мъжките цветя с androecium haplostemonous, isostemonous, oppositisepal, с номер три до четири, рядко осем, тичинките, гиностемията къса или рудиментарна, прашниците прихванати в основата, неразместени, двуцветни, тетраспорангиатни, удължени, три или четири стаминодия без прашец
  • Плодове в ахени, клавирани, групирани в кълбовидно капитуловидно съцветие, всеки плод е заобиколен от дълги власинки
  • Семена дребни с малко ендосперм, мазни и протеинови, ембрионът тънък и прав с два линейни котиледона, често неравни
  • Прашец в субпролатни монади, 16-22 μm дължина, триколпатен, понякога секстаругатен, тектатно-колумелатен, мрежеста повърхност, основният слой е толкова дебел, колкото тектума
  • Хромозомно число : 2n = 14, 16, 21, 42; x вероятно е равно на 7 или 8

Галерия редактиране

Екология редактиране

Опрашването е анемофилно; цъфтежът започва в началото на пролетта, когато поникват новите листа. Главите, които поддържат плодовете, обикновено се отделят през есента на текущата година след като са узрели. Разпръскването на отделните плодни тела, с техния бодил, е анемохорно (понякога се разпръскват от вода като вторичен механизъм).

Растенията растат в хладни условия в умерен климат и често се срещат по бреговете на реки и потоци. Те напълно отсъстват от сухи или прекалено студени зони.

Фитохимия редактиране

Те съдържат цианогенни гликозиди, получени от тирозин, флавоноиди, принадлежащи към групата на проантоцианидините (напр . проделфинидин) и флавоноли (кемпферол, кверцетин, мирицетин), в допълнение към тритерпеноли (включително бетулинова киселина). Липсват им елагова киселина, сапонини и сапогенини.

Култивиране редактиране

Основната употреба на редица видове е да осигуряват сянка в пешеходни зони в региони с умерен климат, особено лондонския чинар (Platanus x hispanica), който е широко разпространен в Европа и Северна Америка. Той е силно устойчив, вероятно поради така наречения хетерозисен ефект, въпреки че употребата му изисква повишено внимание поради тръните му, които предизвикват алергии. Родителските видове също се отглеждат за същия ефект, но с по-лоши резултати, тъй като са по-малко устойчиви на замърсяване, наред с други причини. Дървото се използва в производството на шкафове, ламперии и други интериорни работи и също така е ценено заради дългото си време на горене.

 
Фосил на Macginitiea gracilis на 49 милиона години от планинската формация Клондайк, Вашингтон, САЩ

Вкаменелости редактиране

Голям брой вкаменелости от това семейство са регистрирани от долната креда (преди 98-113 милиона години, Platanocarpus). Екземплярите от това време са с много дребен прашец (8-10 μm) и развит околоцветник и липсват власинки в основата на ядрото. Смята се, че е имало ентомофилно опрашване. В средата на кредния период фосилизираните форми с платаноидни листа се смесват с перести листа (Sapindopsis) или педатисектови листа (Debeya, Dewalquea) и тези видове съществуват до еоцена. Листата с типични прилистници, принадлежащи към подрод Platanus, са много често срещани в палеоценските образувания (преди 60 милиона години). Смята се, че единственият модерен род, Platanus, е реликт, който може да се счита за жива вкаменелост. Трябва да е бил полиплоиден по време на еволюцията си, съдейки по размера на устицата му.

 
Морфологични подробности за P. occidentalis

Систематична позиция редактиране

Системата APG II (2003) позволява включването на Чинарови в семейство Proteaceae или третирането му като отделно като отделно семейство. Доколкото APG II признава семейството, то е поставено в разред Чинароцветни, в клон еудикоти. Това представлява лека промяна от системата APG от 1998 г., която също признава семейството. Системата на Кронкист от 1981 г. признава семейството и го поставя в разред Hamamelidales, в подклас Hamamelidae в клас Magnoliopsida (двусемеделни). Системата на Далгрен и системата на Торн (1992) също разпознават семейството и го поставят в разред Hamamelidales в надразред Rosanae в подклас Magnoliidae (двусемеделни). Системата на Енглер, в нейната актуализация от 1964 г., също разпознава семейството и го постави в разред Розоцветни в подклас Archichlamydeae на клас Двусемеделни. Системата Ветщайн, последно преработена през 1935 г., също разпознава семейството и го поставя в ред Hamamelidales в Monochlamydeae в подклас Choripetalae на клас Dicotyledones.

Въз основа на молекулярни и морфологични данни системата APG IV от 2016 г.[2] и последната класификация на Групата по филогения на покритосеменните, актуализирана на официалния ѝ сайт към юли 2022 г., поставят семейство Чинарови в разред Чинароцветни като сестринско семейство на Proteaceae, което ги прави версия на това семейство в Северното полукълбо.[3]

Родове редактиране

Единственият съществуващ род, Platanus L., 1753, включва типовия вид източен чинар (Platanus orientalis L., 1753).[4] Разделя се на два подрода: подрод Castaneophyllum J.-F. Leroy, 1982, с елипсовидни листа с пенинерви и малки прилистници, който включва само Platanus kerrii Gagnep., 1939, изолиран реликтен вид, който представлява еволюционния основен клон на рода и който е сестринската група на другите видове, съставляващи подрод Platanus.

 
Кора от P. orientalis

Хибриди редактиране

Лондонският чинар или хибридният чинар отдавна се счита за хибрид, получен от кръстоската между P. occidentalis и P. orientalis, въпреки че произходът му е неясен. Някои експерти смятат, че произхожда от Лондон, а други от Испания или дори в естествена или култивирана хибридна форма от Турция. Въпросът не е изследван със съвременни молекулярни методи. В резултат на това дори номенклатурата му е горещо обсъждана, до степен, че англосаксонските автори отричат приоритета на името, използвано в Испания. Растението не се среща в дивата природа, въпреки че се появява в натурализирана форма по бреговете на реки и потоци.

Други имена, предложени за хибриди, които вероятно са синоними на горния, са:

  • Хибрид Platanus × cantabrigensis A.Henry, 1919
  • Хибрид Platanus × parviloba A.Henry, 1919

Източници редактиране

  1. Christenhusz, M.J.M. и др. The number of known plants species in the world and its annual increase // Phytotaxa 261 (3). 2016. DOI:10.11646/phytotaxa.261.3.1. с. 201–217.
  2. Angiosperm Phylogeny Group. An update of the Angiosperm Phylogeny Group classification for the orders and families of flowering plants: APG IV // Botanical Journal of the Linnean Society 181 (1). 2016. DOI:10.1111/boj.12385. с. 1–20.
  3. PLATANACEAE // Angiosperm Phylogeny Website. Посетен на 2022-10-03. (на английски)
  4. Platanaceae T.Lestib. | Plants of the World Online | Kew Science // Посетен на 2022-10-04. (на английски)

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Platanaceae в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​