Чирпан бунар е местност, която включва пещера с карстов извор и езеро, разположени на границата между Област Стара Загора и Област Пловдив. Местността е обявена за природна забележителност от МГГП със заповед № 3039/3 октомври 1971 година, публикувана в брой 88/1974 на „Държавен вестник“.[1]

„Чирпан бунар“
Местоположение България
Най-близко селищесело Гранит и село Опълченец, Община Братя Даскалови Област Стара Загора
село Болярино, Община Раковски, Област Пловдив
Данни
Площ5.0 хектара
Създаден3 октомври 1971 г.

Местоположение редактиране

Местността се намира на 3,5 км западно от село Гранит, Чирпанско.

Описание редактиране

Природна забележителност е кастров извор, чиито води излизат от влажна пещера и се вливат в езеро. В пещерата живеят прилепи и зимуват различни видове земноводни. В езерото се срещат различни видове птици. Всички популации, живеещи в местността, са защитени от закона.

Карстов извор редактиране

Според режимните наблюдения на НИМХ в преода 1980-1985 г, дебитът на извора е 67 л/сек, а в период 1986-1995 г. вкл. средният дебит е бил 45 л/сек.

Пещера редактиране

Пещерата е едноетажна, неразклонена с два сифона, дължина 79 м и денивелация 2 м. Пещерната галерия е формирана от изворната вода, проправяйки си път през мека варовикова скала.[2]

История на проучването на пещерата редактиране

Пещерата е картирана на 16 септември 1984 г.

През 2003 г. са проведени геофизични изследвания с прилагане на метода на вертикално електрическо сондиране за установяване на Чирпанския разлом в неговия краен западен участък. За първи път е изследван терена западно от шосето между село Оризово и село Гранит. Профилът на изследването е бил с дължина 112 м и ориентиран в меридионална посока. Чирпанският разлом е установен и ясно изразен на получения геофизичния профил. Търсенето на индикатори в западна посока от изградения профил наложи и провеждане на изследвания в пещерата „Чирпан бунар“.[3]

Пещерата е изследванат през м. септември 2005 г. от група на Проблемната лаборатория по сеизмотектоника към Геологическия институт на БАН. Проникването е извършено в трудни условия, непосредствено след дъждовния период през късното лято. В пещерата са установени следните индикации за въздействието на активна тектоника:[3]

  • Разместени участъци в напречното сечение на галерията на пещерата. Установени са дислокации от порядъка на 25 см пo тавана й, маркиращи разсед с вертикална разломна повърхнина в източно-западна посока. Установената разседна структура се корелира с данните от геофизичния профил и може да се възприеме за западно продължение на Чирпанския разлом или за друг успореден активен разломен сегмент.
  • Наличие на тектонска брекча между двете крила на разломната структура, ясно видима по тавана на пещерната галерия в западната й част. Тежките условия на работа в пещерата и липсата на калцитни отложения върху разломната повърхнина не позоволяват надеждна интерпретация на установените деформации, както и тяхното датиране.

На етапа на изследването не е било възможно да се оцени ефект от катастрофалните трусове на Чирпанското земетресение през 1928 г. върху морфологията на пещерната галерия.[3]

През 2009 г. екип от немски и български учени докладват за откриване на сладководен охлюв, който не може да се класифицира с познатите видове. Този вид е наречен Grossuana thracica (Гросуана трака). Този вид е характерен само за България, където се среща само на едно място. Това място е районът, където водата излиза от извора в пещерата Чирпан Бунар и се влива в езерото.[4]

Легенди за пещерата редактиране

В съседните села се разказват легенди, свързани с извора и пещерата.

  • При пренасяне на тленните останки на цар Калоян от Солун до Търново, поради топлото време войниците спират да почиват през деня и тялото на царя е положено в пещерата. През нощта те продължили пътят си за столицата. В някои от версиите на легендата се твърди, че именно в пещерата царят умира от раните си.
  • Друга легенда разказва за изпусната от каракачански овчар гега в езеро над село Гранит, която през есента изплувала от пещерата.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране