Чоба
Чоба е село в Южна България. То се намира в община Брезово, област Пловдив.
| Чоба | |
 | |
  Чоба  Чоба | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 818 души[1] (15 март 2024 г.) 22,1 души/km² |
| Землище | 37,051 km² |
| Надм. височина | 215 m |
| Пощ. код | 4161 |
| Тел. код | 031998 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 81975 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Брезово Калин Калапанков (БСП за България; 2023) |
| Кметство – кмет | Йордан Михайлов |
| Чоба в Общомедия | |
История редактиране
За пръв път името на селото се споменава в джелепкешанския регистър от 1576 г., където за него е записано дословно следното: „Каза Филибе, нахия Караджа даг. ...Село Чока обалъ/Чоба/. Ферхад, син на Абдуллах, нов – 30; Яхши, циганин, нов – 30“[2].
В периода XVI-XVII в. е било с напълно мюсюлманско население. Предишното име е било Турска Чоба.
Името на селото се споменава още и в съкратен (иджмал) регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1622 г., като въпросният документ се съхранява в Генералния държавен архив на Република Турция в Истанбул, под сигнатура BOA MAD 3398, s. 4 – 15 (с описите на общо 222 пловдивски села от петте нахии на казата Филибе, които са следните: Конуш, Караджа даг, Гьопса, Рупчос и Коюн тепеси. В този данъчен регистър по същество за пръв път се споменава за съществуването на нахията Рупчос. Вероятно тя е била създадена непосредствено преди съставянето на разглеждания от нас документ, който не е публикуван и обнародван на български език, б.а. – Л.В.) В този регистър за Чоба е записано дословно следното:
Фактически обаче реалният брой на къщите в селото е всъщност 11, но 1 от тях е била оглавявана от неженен младеж, и според османския данъчен закон се е брояла за половина къща, като обитателите ѝ плащали само половината от годишния дължим данък към султанската хазна, докато всички останали 10 къщи плащали цялата дължима сума за наличните събираеми суми данъци.
В последните години се увеличи много числеността на ромското население.
Редовни събития редактиране
- Традиционен събор на 11 август всяка година.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Извори за българската история, том 16, Сф, БАН, 1974 г., стр. 55
- Посочените по-горе османски документи са от личния архив на историка Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско.
- Istanbul – Arsiv Genel Mudurlugu Malyieden Mudevver Defterler – BOA MAD 3398, s. 4 – 15.
