Чърчил (река, Атлантически океан)

Вижте пояснителната страница за други значения на Чърчил.

Чърчил (на английски: Churchill River), до 1965 г. Хамилтън, е река в Източна Канада, континенталната част на провинция Нюфаундленд и Лабрадор.

Чърчил (басейн на Атлантически океан)
Mishta-shipu

Карта на източната част на полуостров Лабрадор, на която е видна река Чърчил, изтичаща от язовира Смолууд и вливаща се в езерото Мелвил
Общи сведения
МестоположениеКанада (провинция Нюфаундленд и Лабрадор)
Дължина856 km
Водосб. басейн79 800 km²
Отток1580 m³/s
Начало
Мястоязовира Смолууд
Координати53°52′13.08″ с. ш. 65°01′41.16″ и. д. / 53.8703° с. ш. 65.0281° и. д.
Надм. височина471 m
Устие
Мястов езерото Мелвил → залив Хамилтън → Атлантически океан
Координати53°21′12.96″ с. ш. 60°10′27.12″ и. д. / 53.3536° с. ш. 60.1742° и. д.
Надм. височина0 m
Ширина1,4 m
Чърчил в Общомедия

Влива се в езерото Мелвил, а от там – в залива Хамилтън на Атлантическия океан. Дължината ѝ от 856 км[1] ѝ отрежда 24-то място сред реките на Канада.

Географска характеристика редактиране

Извор, течение, устие редактиране

Река Чърчил изтича от язовира Смолууд (на 471 м н.в.), разположен в източния сектор на полуостров Лабрадор, в континенталната част на провинция Нюфаундленд и Лабрадор. Преди построяването на ВЕЦ „Чърчил Фолс“ (най-мощната в Северна Америка) през 1971 г. и изменение на течението ѝ, реката на протежение от 25,4 км е имала денивелация от 316 м, като 75 м от тях са се падали на водопада Чърчил. Сега по старото корито на реката вода тече само за няколко седмици през пролетно-летния сезон и водопадат не е това, което е представлявал преди построяването на язовирната стена и корекцията на реката. След напускането на хидровъзела реката тече в източна посока, преминава през праговете Муни и Поркюпайн и водопада Маскрат и се влива в езерото Мелвил, което е залив на залива Хамилтън на Атлантическия океан в близост до селището Гус Бей.

Водосборен басейн, притоци редактиране

Площта на водосборния басейн на Чърчил е 79 800 km2[1], като обхваща целия язовир Смолууд, големите езера Мичикамау, Атикамаген и Птисикамо и стотици други по-малки.

Основен приток е река Минипи, вливаща се в Чърчил отдясно в най-южната точка на реката.

Хидроложки показатели редактиране

Многогодишният среден дебит в устието на Чърчил е 1580 m3/s[1], като максимумът е през месеците юни и юли, а минимумът през януари и февруари. От ноември до април реката замръзва.

Селища и икономическо значение редактиране

По течението на реката има само две малки градчета: Чърчил Фолс, при хидровъзела „Чърчил Фолс“, в което живеят главно работници обслужващи ВЕЦ-а и язовирната стена и Гус Бей – в устието на реката, в близост до което има голямо международно летище, използвано за междинни кацания и презареждане.

Откриване и изследване на реката редактиране

 
Снимка на Албърт Питър Лоу и участниците в неговата експедиция на брега на замръзналата река Хамилтън (Чърчил)

Местното индианско название на реката е Мищасипу (на английски: Mishtashipu), като на картите издавани до началото на 19 век реката и грандиозния водопад на нея са отбелязвани като „Голямата река“ и „Големия водопад“). През 1821 г. английският морски капитан Уилям Мартин извършва първото изследване на най-долното течение на реката и я назовава в чест на тогавашния (1818 – 1823) губернатор на британската колония Нюфаундленд Чарлз Хамилтън (1767 – 1849).

За първи път цялото течение на река Хамилтън (Чърчил) и водопадът в горното ѝ течение е проследено от служителят на Компанията „Хъдсън Бей“, занимаваща се с търговия на ценни животински кожи Д. Маклин през 1839 г.

През 1894 г. известният канадски геолог, геодезист и картограф Албърт Питър Лоу извършва първото геодезическо заснемане и топографско картиране на цялото ѝ течение и прави първите снимки на величествения водопад[2].

През 1965 г. реката и водопадът са преименувани в памет на британския премиер-министър Уинстън Чърчил, починал същата година.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. а б в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-12-11.
  2. Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 329.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Churchill River (Atlantic) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​