Шекел (на иврит: שקלים) или сикъл (на иврит: שקל) е наименованието на няколко древни мерни единици за тегло или на валута.

До 4 век пр.н.е. Пунически Картаген не сече свои собствени монети – първите шекели са от 310 – 290 гг. пр.н.е. [1]
Шекел от времето на първото еврейско въстание
Шекел от времето на второто еврейско въстание

Първата употреба на термина е от Месопотамия около 3000 г. пр.н.е. Първоначално той се отнася към единицата мярка тегло на ечемика – 1 сикъл е около 180 зърна (11 грама или 0,35 тройунции).

Етимологията на думата е акадска (шиглу или сиглу) и служи за означение на единица за тегло, еквивалентна на шумерския гин 2. [2] Първата доказана употреба на думата е от 2150 г. пр.н.е. в Акадското царство по времето на Нарам-Син, а през 1700 г. пр.н.е. е засвидетелствана в Кодекса на Хамурапи. Думата се използва и в Стария завет в първата книга – Битие (Библия).

Прочутите през класическата древност тирски сикли са най-вероятните библейски платежни единици за 30 броя от които е бил предаден Исус Христос на Синедриона от Юда Искариотски.[3]

В античността, в пунически Картаген, първите собствени монети също се казвали шекели и датират от края на 4 век пр.н.е. По-сетне по времето на първото еврейско въстание, също се появяват шекели (вече като еврейски монети, като днес се приема, че първата монета е дарика, дело на Крез – цар на Лидия [4]) с тегло 9 и 17 грама, и стойности от 11, 14, и 17 единици, които са златни или сребърни монети, чието тегло е еквивалентно в зависимост от съдържанието на метала на една от тези единици. Основната еврейска монета по това време е сребърната. Предходно западносемитските народи (моавците, едомците и финикийци), като наследство от техните предци – ханаанците, също използват сикъла като разменна стойност.

За последно през античността, шекели са се секли по времето на Вавилонския бунт и на Второто еврейско въстание под предводителството на Симон Бар Кохба срещу Римската империя през 132 – 135 г., което приключва с тежко поражение за евреите.

Днес шекелът е официална парична единица като разплащателно средство на държавата Израел.

Източници редактиране

  1. Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991, Картаген, стр. 270.
  2. Oswald Ashton Wentworth Dilke. Mathematics and measurement. University of California Press, 1987. с. 46. Посетен на 6 Feb 2011.
  3. D. J. Wiseman, Illustrations from Biblical Archaeology (London: Tyndale Press, 1958), 87 – 89.
  4. Siglos, by Encyclopædia Britannica
  • ((ru)) Статия Шекель в Електронната еврейска енциклопедия