Шизотипно разстройство
Шизотипното разстройство на личността или просто шизотипно разстройство, което се характеризира чрез нуждата от социална изолация, странно поведение и мислене и често необичайни вярвания.
| Шизотипно разстройство | |
| Класификация и външни ресурси | |
|---|---|
| МКБ-10 | F21. |
| МКБ-9 | 301.22 |
| Шизотипно разстройство в Общомедия | |
Причини редактиране
Макар да е в списъка на DSM-IV-TR в разклонение II шизотипното разстройство е широко разбирано като разстройство от „шизофреничен спектър“. Технически казано шизотипното разстройство е „разширен фенотип“, който помага на генетиците да проследят познатите или генетични предавания на гени, които са намесени в шизофренията.[1]. Има дузина изследвания показващи, че индивидите с такова разстройство изглеждат подобно на тези с шизофрения в голяма част от невропсихологичните тестове. Когнитивните дефицити в пациентите с шизотипно разстройство са много подобни на, макар и по-меко отколкото, тези с шизофрения.[2]
Източници редактиране
Външни препратки редактиране
- ICD-10 diagnostic criteria for Schizotypal Disorder.
- Link collection for resources on Schizotypal Disorder Архив на оригинала от 2010-03-08 в Wayback Machine..
- Video lecture by Stanford professor Robert Sapolsky on schizotypal personality and "metamagical thinking" Архив на оригинала от 2009-11-20 в National and University Library of Iceland.
