Уикипедия

Шишманово кале

Шишманово кале е унищожен от турците в края на XIV век античен и средновековен град, епископски център, наричан „старият Самоков“, намиращ на 3 км южно от днешния град, в подножието на Доспейската планина (Лакатишка Рила) при Шишмановия пролом на около 300 м източно от пътя за Бели Искър и Мала Църква на Шишманов връх – възвишение над село Доспей.

Шишманово градище
Шишманово градище – „Петрова църква“
Шишманово градище – входът на крепостта при „Петрова църква“

На хълма е поставен кръст, символ на българската вяра. Паметникът е обявен за археологически обект от национално значение. Мястото е почитано от населенето като полесражение на последната битка на цар Иван Шишман с турците и гроб на цар Иван Шишман[1]. Вероятно тук в 1388 г. в бой с турците всъщност загива, не царя, а неговият брат Иван Асен V Шишман. Шишманово кале е първият археологически обект, споменат в българската публицистика.

Градището е широко извистно сред околното население. Останките от главната църква в него са известни като „Петрова църква“ в долната част на средновековен комплекс. Освен Фотинов за „Шишманово кале“ пишат възрожденците Иван Богоров и Ефрем Каранов, споменава се и в други ръкописи от предосвобожденската епоха. Системни разкопки започват от средата на юли 2004 г. от Археологическия институт при БАН съвместно с Историческия музей в Самоков под ръководството на археолога Веселин Хаджиангелов. Според установеното от обследваните 50 декара обекта заема малко повече от половината (25 – 30 дка), от които за 3 години проучвания са разкопани около 10%.

Антично тракийско селище заема стратегическата височина с обзор върху цялото Самоковско поле и пътищата през планината е населявано от романизирани траки и известен брой готи, в късната античност е имало римски гарнизон, самостоятелна част или възможно от дислоцираната в Германея (Сапарева баня) 2-ра луценсийска кохорта (на латински: Cohors II Lucensium).

Градът се е състоял от подградие, същински град ограден с крепостни стени и цитадела. Открити са участъци от крепостните стени, една порта, в близост до нея – две сгради и две раннохристиянски базилики от 5-6век, на двата срещуположни хълма. Едната е част от манастирски комплекс долепен до крепостната стена. Другата е извън крепостната стена на северозападния хълм в апсидата си има синтрон-амфитеатрална каменна пейка, предназначена за епископ, в този храм е служил и вероятно е живял епископ. Открит е и трон. Базиликите са унищожени от варварските нашествия в 6 – 7 век. Установеното говори за силен религиозен живот в града и околността. При сондажите встрани от храмовете са намерени стопански помещения и работилници, керамична и грънчарска и остатъци от тяхната продукция. Разкрита е и работилница за железодобив с останки от пещ за топене на рудата, отпадъчни продукти-шлака и стопилки, множество заготовки от разтопеното желязо. Открити са, монети и тежести за везни, многобройни тежести за вертикален стан, а също стрели и части от оръжия. На най-високата тераса със запазени останки от стената, е установено допълнително ограждане. Частично запазените останки от кулата вероятно са жилището на кастрофилакса и средновековния замък на владетеля на крепостта.

Градът има три хоризонта на обитаване. Първият от средата на 1 в. до началото на 3 в., установен с находки на монети, керамика, една забележителна бронзова апликация на медуза горгона. Втори период от края на 4 в. През него са изградени крепостните стени, той се характеризира като най-активният период на обитаване. Третия период от 5 до края на 6 в. От него също са открити монети опожарявания през варварските нашествия в 6 – 7 в. След това крепостта се ползва през 7 – 8 век, ранното Средновековие, но няма трайни следи от населението. През 789 – 809 г. прабългарите превземат крепостите в района. Постепенно по-голяма част от населението слиза в по-равните части на Източния бряг на р. Искър. Крепостта продължава живота си и в 12 в. към който се датира откритата керамика в повърхностните пластове на почвата. От средновековието 12 – 14 век има останки от крепост – две крепостни стени, части от други сгради, кула-цитадела и подградие – на практика цял град от Второто българско царство. Локализирана и частично е разкрита в долната част на средновековния комплекс голяма българска църква от 12 – 14 в., известна с фолклорно-книжовния топоним „Петрова църква" – култов паметник от тази епоха показващ високата християнска религиозна практика в Самоковски регион. Общо са намерени и приети в Самоковския музей 900 нови инвентарни единици – монети, стрели, накити, инструменти, керамика и архитектура.

В проведените етноложки проучвания от асоциацията „Онгъл“ ръководени от д-р Константин Рангочев са събрани разкази, легенди и предания за Шишманово кале.

Шишманово кале е един от първите археологически обекти, споменавани в родните вестници и списания още през 19 в. Константин Фотинов в своето „Землеописание“ говори за калето. Повечето извори, местности, проходи, и върхове в този район, дори селцето потъналото в язовир Искър и манастирът край него носят имена, произлизащи от цар Шишман. Легендите свързват това място с последната битка на цар Иван Шишман и падането под османска власт, със смъртта и гроба му, с неговата хазна и корона скрити в пещера някъде наоколо. Според преданията тук цар Шишман се е изправил за последна битка с турците. В сражението главата му била отрязана, но той, изключително здрав и силен, дори обезглавен продължил да се движи напред, като размахвал меча и сечал турците[2], а отсечената му на хълма глава, след като паднала се претъркулила седем пъти, така се появили седем извора, наречени Цареви кладенци. Също се изработвала керамика оформяна като жена без облекло.

Източници редактиране

  1. ↑ Йеросхимонах Спиридон; Рилска преправка на „История славянобългарска“
  2. ↑ „Когато ударил и поразил Узун Османа през главата и лично го посякъл през половината на Благовец...“ (Славейков 1979б: 313 – 314)

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шишманово_кале&oldid=11693335“.