Шкорпилова базилика в Аспарухово
Шкорпиловата църква край Варна представлява археологически обект, част от днешния Археологически комплекс „Джанавара“, заедно с мемориала на Херман Шкорпил и туристически маршрут.
| Шкорпилова базилика | |
 Oсновите на църквата днес | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Шкорпилова базилика Местоположение в България Варна | |
| Страна |  България |
| Област | Област Варна |
| Археология | |
| Вид | християнски храм |
| Период | VI век |
| Епоха | Средновековие |
| Шкорпилова базилика в Общомедия | |
Археологическите останки от раннохристиянска църква в район Аспарухово се намират на 4 километра югозападно от центъра на Варна и на 0,5 км западно от квартал Аспарухово, в парк „Боровец“, на североизточния склон на възвишението Джанавара (от турски: Зверилник), недалеч от южния бряг на Варненското езеро.
Базиликата е уникална с необикновената за ранното християнство архитектура и редкия характер на 120 кв. м мозайки[1]. През 1960-те години е направена частична консервация и реставрация, но не и на мозайките, като поради опасност от разрушаването им те са били покрити отново с пръст, без да са изцяло заснети[2].
Архитектура редактиране
Базиликата е пример за византийско строителство от редове дялани каменни блокове и тухли със спойка от хоросан. Тя е еднокорабна, с вътрешна апсида, едноделен нартекс и с атриум с колонада. Размерите ѝ с 31m в дължина, 28m в ширина и с дебелина на стените на наоса 2,5m. Долните части от стените на църквата са покрити с останки от мраморни настилки и стенописи над тях. Подовете на централния кораб на църквата, олтарът и кръщелнята (с кръстовиден басейн в средата) също са били покрити с мраморни плочи, а останалите помещения са били застлани с многоцветни мозайки от геометрични и флорални мотиви. Двете източни двуетажни пастофории са играели роля на отбранителни кули. Всички помещения на базиликата имат характерна особеност – правоъгълни отстъпи в ъглите. При източните те са двойни при външните стени, а при западните всички отстъпи са единични. Това придава раздвиженост на вътрешната архитектура и не е познато от други раннохристиянски църкви в България.
История редактиране
Първите откриватели на раннохристиянската църква са братята Карел и Херман Шкорпил, подпомагани между 1915 и 1919 г. от архитект Александър Рашенов. При разкопките им на т.нар. Змийска могила е открита зидана тухлена гробница на мъж, починал в много напреднала възраст, а пред олтара е открит уникален комплект от 3, поставени една в друга, мощехранителници – мраморна, сребърна и златна, украсена със скъпоценни камъни.
През 1997 г. археолози правят сензационно откритие на обекта – анализирайки 2 допълнително разкрити зида, те са описани като останки от битови помещения, доказващи, че църквата е била част от манастирски комплекс.
Според археолога Александър Минчев, най-ранната част на комплекса е не по-рано от началото на VI век.
Транспорт редактиране
Достъпът до Археологически комплекс „Джанавара“ се осъществява по градската пътна мрежа на Варна, въпреки че обектът се намира само на 100 метра южно от автомагистрала „Черно море“[3]. Най-близката до обекта спирка на градския автобусен транспорт е „Джанавара (селата)“ на линия № 2 (тръгвайки от сп. „Централна поща“). До самия археологически комплекс, който е подходяща дестинация и за пикник и оф-роуд туризъм, се достига след кратко изкачване по улиците „Перекоп“ и „Манастирска“.
Източници редактиране
- ↑ Александър Минчев, „Две раннохристиянски мозайки с източни мотиви от Варненска област“
- ↑ Раннохристиянска църква в местността Джанавара (Джанавар тепе) край Варна
- ↑ Археологически комплекс Джанавара – в wikimapia.org