Шрапнел

Шрапнелът е артилерийски боеприпас, снаряден с готови поразяващи елементи. Предназначен е за поразяване на жива сила, кавалерия, небронирани цели. Запълнен е със сферични поразяващи елементи. При взривяване елементите се разпръскват. Взривяването на височина с дистанционен взривател с променливо или фиксирано времезакъснение (среща се и като дистанционна запалка, това е капачето от месинг/бронз видно на върха на снаряда на снимката долу вляво) позволява поражението и на окопана пехота. Исторически това е първият боеприпас с готови поразяващи елементи. Разпръскването се е осъществявало с димен барут.

Шрапнел от Първата световна война, Военен музей в Отава, Канада

За първи път шрапнели са използвани от английската армия през 1804 година в Суринам срещу холандски части. В съвременната артилерия не се използва, неговите функции са поети от осколочните и осколочно-фугасните артилерийски снаряди (гранати).

Думата има и друго значение – „шрапнел“ се използва и за осколка от снаряд, получена при взривяването и разпръскването на тялото му.

Наречен е по името на изобретателя си Хенри Шрапнел.

Тази статия, свързана с артилерия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.