Щипско клане
Щипското клане е погром над българите в град Щип, извършен на 21 ноември 1911 година, към края на османското владичество в Македония. Изстъпленията на местни мюсюлмани срещу българите допринасят за изостряне на отношенията между свободна България и Османската империя и избухване на Балканската война през есента на 1912 година.
| Щипско клане | |
| Част от Македонски въпрос | |
| Място | Щип |
|---|---|
| Време | 21 ноември 1911 г. |
| Смъртни случаи | 20 |
| Ранени | 282 |
| Извършител | щипски турци |
Обстановка по време на клането редактиране
Непосредствено след идването на власт на младотурците в Цариград през юли 1908 година в европейските владения на Османската империя настъпва кратък период на относителни търпимост и политическо равноправие на народностите. От втората половина на 1909 година обаче младотурското правителство започва преследване на българските сдружения и дейци на четническото движение. При тези условия в началото на 1911 година бивши дейци на ВМОРО (Тодор Александров, Христо Матов и др.) възстановяват организацията, саморазпуснала се след Младотурската революция, и подновяват въоръжената борба срещу османския режим. Близо осем години след неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание, те избират за своя тактика саботажите и бомбените атентати. Целта е да се привлече вниманието на международната общност върху положението на българите в Македония и да се създадат предпоставки за тяхното освобождаване. През 1911 година от България в Османската империя преминават няколко чети. Те извършват нападения по железопътните линии, свързващи Солун с Дедеагач, Битоля и Скопие.[1]
Събитията на 21 ноември 1911 година редактиране
На 21 ноември 1911 година сутринта четник, преоблечен като български селянин, поставя бомба пред джамия в Щип. При взрива не са нанесени големи материални щети, но един турчин е убит. Скоро след това на площада се събират тълпи от турци, босненски изселници (мухаджири), цигани и евреи, които се нахвърлят върху българите, дошли на пазар в града, и върху местни жители. В убийствата вземат участие и полиция и жандарми. Погромът продължава по-малко от час, до намесата на турската войска, която спира побоищата и обирите. Резултатът е 20 загинали и 282 ранени българи.[2]
Последствия редактиране
Следствието и съдебните процеси срещу извършителите приключват през май 1912 година. Обвиняеми са 72 души, от които 65 мюсюлмани, 5 евреи и 2 българи. Оправдани са 19 души. Други 30 получават ниски присъди и са освободени заради периода, прекаран в ареста. Двама турци и двама българи са осъдени на доживотен затвор, останалите 18 подсъдими получават присъди между 6 месеца и 15 години затвор.[3]
След Щипското клане в Царство България се провеждат масови демонстрации с искане към правителството за „избавяне на Македония и Одринско от турско робство“.[4]
Външни препратки редактиране
- „Реч. Държана от г. Васил Пасков в софийския клуб на Демократическата партия по повод на Щипското клане“, публикувано във в-к „Вардар“, год. I, бр. 11, София, 20 декември 1911 г.
- „Жертвите на Щипския погром“ (съдържа опис на всички жертви), година II, брой 338, Солун, 1911 година
Източници редактиране
- ↑ Петров, П. (ред.) Македония: История и политическа съдба, Том I, изд. „Знание“, София 1994, ISBN 954-621-022-6, стр. 282-287 (онлайн Македонски научен институт)
Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 249 - 256. - ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 548-552.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 553.
- ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 265.