Щракаща съгласна
вид съгласни звукове
Щракащите съгласни са група съгласни звукове, които се учленяват със задната част на езика, допряна до задното небце. По този начин се създава подналягане в устната кухина, което принуждава въздуха да нахлуе внезапно при разтваряне на зъбите или устните. Щраканията са устнени или носови, преградни или преградно-проходни, средноезични или странични, звучни и беззвучни. Сравнително широко се използват в група езици в Южна Африка.[1] В повечето останали езици присъстват главно като междуметия, например в българския цъкането при изразяване на отрицание или недоумение („ц—ц...“).
| Начини на учленение на съгласните звукове |
|---|
| Шумни |
| Преградни |
| Африкатни (преградно-проходни) |
| Проходни |
| Шипящи |
| Сонорни |
| Носови |
| Едноударни |
| Трептящи |
| Приблизителни |
| Плавни |
| Гласни |
| Полугласни |
| Странични |
|
Въздухопотоци |
| • Белодробни |
| • Изтласкващи |
| • Имплозивни |
| • Щракания |
|
Време за начало на озвучението |
| • Звучни |
| • Беззвучни |
| • Придихателни |
Бележки редактиране
- ↑ click | speech sound // www.britannica.com. Посетен на 26 ноември 2021.
