Юг дьо Блоа
Юг дьо Блоа (на френски: Hugues I de Champagne), граф на Шампан, живял111 между 1074 и 1125 г. е един от деветимата рицари и аристократи, основатели на Ордена на Тамплиерите през 1124 г.. Графовете на Шампан са титулярни перове на Френското кралство, носят наследствената титла Сенешал на Франция и са кралски знаменосци по време на коронации.
| Юг дьо Блоа | |
| френски благородник и рицар на Ордена на Тамплиерите | |
| Години на служба | 1275 – 1125 |
|---|---|
| Служи на |  Кралство Франция, Тамплиерски орден |
| Битки/войни | Втори кръстоносен поход |
| Дата и място на раждане | ок.1074
|
| Дата и място на смърт | |
| Родства | Уилям Завоевателя |
| Подпис | Hugo I.jpg |
| Юг дьо Блоа в Общомедия | |
Произход редактиране
Юг е по-малък брат на бездетния Юда I Шампански, граф от династията Блоа, кадетски клон на управляващата капетингска фамилия. Син на Тибо III, граф на Блоа, Юг е обявен за граф през 1093 г. и сключва брак с Констанс Френска, принцеса на Франция и дъщеря на Филип I от първия му брак. По подобие на краля този брачен съюз е разтрогнат в Соасон през 1104 г. и Констанс се жени повторно за очаровалия я и по-възрастен с двадесет години нормански принц и кръстоносец Боемунд I Антиохийски.
Дейност редактиране
Юг дьо Блоа е по-известен с останалата си активност. В църковна немилост поради развода си, той не взема участие в Първия кръстоносен поход, за разлика от втория си брат Етиен дьо Блоа. Близък с Бернар от Клерво и васален сеньор на Юг дьо Пайен, той е един от идеолозите на тамплиерския орден. Близостта му с цистерцианеца Бернар датира от 1115 г., когато Юг дьо Блоа дарява земя[1] на ордена му за да се построи цистерцианското абатство в Клерво[2], където Бернар е назначен за абат и постига историческа известност под познатото име. Писмата на абата до Юг са един от малкото оцелели до днес източници на информация за шампанския граф. Последното от тях е от 1125 г.[3], но е налице едно и от 1114 г., а съдържанието му кара Бейджънт и Лий[4] да смятат годината за основаване на Тамплиерския орден за значително по-ранна и съответно в по-различна конюнктура и политически подбуди.
В крайна сметка Юг дьо Блоа посещава Светите места като поклонник и кръстоносец три пъти, последния път (1125 г.) вече като тамплиер, като какъвто и умира на 14 юни 1126 г. в Палестина. Преди това последно военно поклонничество по не напълно ясни подбуди той обезнаследява собствения си син Юда за сметка на племенника си и син на Етиен дьо Блоа Тибо. Изоставя майката на Юда, втората си съпруга Изабел де Макон Бургундска.
Бележки и източници редактиране
- ↑ Щедър ктитор, богобоязливият Юг дарява обителите и в Молесм и Мустие-Рами.
- ↑ Днес то се ползва като затвор. -Official website of French prisons Архив на оригинала от 2007-03-13 в Wayback Machine.
- ↑ Bernard of Clairvaux, Letter XXXI: A Hugues, comte de Champagne, qui s'était fait Templiers en l'an 1125, на съвременен френски език.
- ↑ Бейджънт, М. Лий, Р. Орденът на Тамплиерите и масонската ложа
- Грусе, Рене „История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство“, том I, част I, ISBN 978-954-584-374-7
- Ришар, Жан ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК „Рива“ ISBN 954-320-048-3
- Morby, John E. „Das Handbuch der Dynastien“, Albatros Dusseldorf 2002, ISBN- 3-491-96051-7, на немски език.
| Юда I | → |  граф на Шампан (1093 – 1125) |
→ | Тибо IV Велики |