Юлия Младша
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Випсания.
Юлия Младша или Юлила (малката Юлия) (на латински: Iulia minor); Випсания Юлия Агрипина (на латински: Vipsania Julia Agrippina); * 19/18 пр.н.е.; † 28 г. сл.н.е.[1] е най-възрастната дъщеря на Марк Випсаний Агрипа и Юлия Старша е така се пада внучка по майчина линия на император Октавиан Август. Агрипина Старша (съпругата на Германик) е нейна по-малка сестра.
| Юлия Младша Vipsania Julia | |
| римска матрона | |
 | |
| Родена |
19 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починала | 28 г.
? |
| Семейство | |
| Род | Юлиево-Клавдиева династия |
| Баща | Марк Випсаний Агрипа |
| Майка | Юлия Стара |
| Братя/сестри | Випсания Агрипина Випсания (съпруга на Хатерий) Випсания Марцела Випсания Марцела Агрипина Стара Луций Цезар Агрипа Постум Гай Цезар |
| Съпруг | Луций Емилий Павел |
| Деца | Емилия Лепида Марк Емилий Лепид |
| Юлия Младша в Общомедия | |
Около 5 г., Юлия се омъжва за своя родственик Луций Емилий Павел. [2]Двамата имат обща баба – Скрибония. Майката на Юлия е дъщеря на Скрибония от Август. Майката на Луций Павел, е дъщеря на Скрибония от нейните предишен брак с Публий Корнелий Сципион Салвито.
От брака си Юлия и Луций имат 2 деца – Емилия Лепида и Марк Емилий Лепид. През 8 г. мъжът ѝ се включва в заговор на група аристократи срещу императора. След като заговора е разкрит, а съпругът ѝ убит. [3].
Юлия е осъдена на изгнание. Въдворена е на малкия италиански остров Тример, в Адриатическо море. По същото време е изпратена в изгнание на остров Пандатерия и Юлия Старша. Август забранява и на двете заточени Юлии да се дава вино, да се предоставят малки удобства и да не се допускат до тях нито роби, нито свободни без негово знание. Детето, което Юлия Младша ражда след като е осъдена, Октавиан не иска нито да признае, нито да възпитава. [4]
Източници редактиране
- ↑ Prosopographia Imperii Romani saeculi I, II et III (PIR), Berlin, 1933 – I 635
- ↑ Светоний, Животът на 12-те цезари, Август, LXIV
- ↑ Светоний, Животът на 12-те цезари, Август, XIX
- ↑ Светоний, Животът на 12-те цезари, Август, LXV