Юлия фон Хауке (на немски: Julie von Hauke; Julia Teresa Salomea Hauke) (Юлия Тереза Саломея Хауке фон Батенберг, родена графиня фон Хауке) е родоначалничка на германския аристократичен род Батенберг. Тя е съпруга на принц Александър фон Хесен-Дармщат и майка на Александър I Батенберг, княз на България.

Юлия фон Хауке
Принцеса фон Батенберг
Портрет на Юлия фон Хауке
Управление18581895
Лични данни
Родена
Починала
19 септември 1895 г. (69 г.)
Пълно имеЮлия Тереза Заломеа Хауке
Други титлиграфиня фон Батенберг
Семейство
ДинастияБатенберг
БащаХанс Мориц фон Хауке
МайкаСофия Лафонтен
БракАлександър фон Хесен-Дармщат
ПотомциМария фон Батенберг
Лудвиг А. фон Батенберг
Александър I Батенберг
Хайнрих фон Батенберг
Франц Й. фон Батенберг
Герб
Юлия фон Хауке в Общомедия
Юлия фон Хауке 1840
Графиня Юлия фон Хауке в полска носия
Юлия фон Хауке-Батенберг и Александър фон Хесен-Дармщат, 1882

Биография редактиране

Произход и ранно детство редактиране

Юлия (или Юли)[1] е родена на 12 ноември 1825 във Варшава, Полско царство, тогава в персонална уния с Руската империя. Тя е дъщеря на Ханс Мориц фон Хауке (1775 – 1830) и съпругата му София Лафонтен (* 1790 във Варшава). Баща ѝ е германец и професионален войник, който се е сражавал на страната на Наполеон в Австрия, Италия, Прусия и Испания, а след това преминава на страната на руската армия. Оценявайки способностите му, цар Николай I го назначава за заместник-министър на войната на Полското царство и го произвежда в ранг граф.

По време на Полското въстание от ноември 1830 г. Ханс Мориц е убит от революционерите на улицата във Варшава, съпругата му умира от шок малко след това, а децата им стават повереници на руския цар.

Принцеса фон Батенберг (1851 – 1895) редактиране

Юлия става придворна дама на бъдещата императрица Мария Александровна, съпруга на император Александър II и сестра на принц Александър фон Хесен-Дармщат, и среща бъдещия си съпруг в Санкт Петербург. Царят не одобрява връзката между брата на снаха си и нейната придворна дама, поради което Александър и Юлия са принудени да напуснат Петербург. Двамата сключват брак в Бреслау, Силезия, на 28 октомври 1851 г.

Преценено е, че Юлия фон Хауке има прекалено незначиелна аристократичен статус, за да може нейните деца да бъдат включени в линията на унаследяване на трона на Великото херцогство Хесен-Дармщадт. Братът на съпруга ѝ, великият херцог Лудвиг II фон Хесен-Дармщадт, с указ от 1851 г. я издига в ранг графиня фон Батенберг[2], а през 1858 г. – и в прицеса фон Батенберг, като на децата ѝ се дава правото да унаследяват тази титла, но не и титлата и фамилията на баща си. Така родът Батенберг се превръща в разклонение на рода на великите херцози на Хесен-Дармщат.

На 12 май 1875 г. Юлия приема Лутеранството. Умира в Хайлигенберг, близо до Югенхайм, Южен Хесен.

Семейство редактиране

Принцеса Юлия Батенберг и принц Александър фон Хесен-Дармщат и имат пет деца, които носят фамилията Батенберг:[3]

Династия „Маунтбатън“ редактиране

Най-големият ѝ син Лудвиг Александър фон Батенберг се жени за внучка на кралица Виктория и става британски гражданин. По време на Първата световна война, поради антигермански настроения, той заменя германската си фамилия Батенберг с англиканизираната Маунтбатън, а същото прави и по-малкият ѝ син Хайнрих фон Батенберг, който е женен за най-малката дъщеря на кралица Виктория. Членовете на техните семейства също се отказват от германските си титли и фамилия, поради което са удостоени с английски съответствия от братовчед си крал Джордж V.

Титли и форми на обръщение редактиране

  • Мис Юлия Хауке (12 ноември 1825 (пр.н.е.)/24 ноември 1825 г.]] – 1829 г.)
  • Графиня Юлия Хауке (1829 – 1851)
  • Нейно височество Графиния Юлия фон Батенберг (1851 – 1858)
  • Нейно височество Принцеса Юлия фон Батенберг (1858 – 19 септември 1895)

Членове на фамилията Хауке редактиране

Литература редактиране

  • ((pl)) Almanach de Gotha, Гота 1931 г.
  • ((de)) Eckhart G. Franz, Das Haus Hessen: Eine europäische Familie, Kohlhammer, Щутгарт 2005 г. (стр. 164 – 170), ISBN 3-17-018919-0
  • Philip Ziegler, Mountbatten, The Official Biography, Лондон 1985 г., ISBN 0-00-216543-0
  • Günter Baisch und Claudia Schäfer, „Jugenheim Der Heiligenberg und die Battenberger“, Verkehrs-und Verschönerungsverein Jugenheim 1863 e.V., Seeh.-Jugenheim 2011, ohne ISBN
  • Fürstin Marie zu Erbach-Schönberg Prinzessin von Battenberg: Aus stiller und bewegter Zeit. Erinnerungen aus meinem Leben. Für den Buchhandel H. L. Schlapp, Antiquariat in Darmstadt 1921
  • Fürstin Marie zu Erbach-Schönberg Prinzessin von Battenberg: Entscheidende Jahre. 1859 – 1866 – 1870. Aus meiner Kindheit und Mädchenzeit. 1.A. Braunschweig, H.Wollermann 1921, 262S., ohne ISBN
  • Eckhart G. Franz: Das Haus Hessen: Eine europäische Familie. Kohlhammer, Stuttgart 2005, ISBN 3-17-018919-0, S. 164 – 170.
  • Almanach de Gotha, Gotha 1931

Източници редактиране