Янис Папамадзарис
Йоанис (Янис) Папамадзарис или Папавасилиу или Граматикос, известен на български като Яни Папамаджари и Яни Граматик (на гръцки: Ιωάννης Παπαμαντζάρης, Γραμματικός), е гръцки църковен деец, секретар на Костурската митрополия при митрополит Никифор I Костурски (1841 - 1875), развил активна дейност за спиране на зараждащото се българско просветно движение в Костурско.[1]
| Янис Папамадзарис Ιωάννης Παπαμαντζάρης | |
| гръцки просветен деец | |
| Роден |
1819 г.
|
|---|---|
| Починал | 1906 г.
|
Биография редактиране
Роден е в 1819 година в Порти, Аграфа. Като малък е отвлечен от турски ага, за да бъде продаден като роб, но е освободен от друг турски бей. Учи при Георгиос Михаил в Лариса и Фарсала. През 1840 година се установява в Цариград, където се среща с архидякон Никифор, който в 1841 година става костурски митрополит и го взима със себе си в Костур като секретар.[1]
В 1852 година митрополит Никифор и секретарят му Папамадзарис са затворени за два месеца в затвора за подкрепа на християни, отказали служба в османската армия.[2] Двамата развиват широка борба със зараждащото се българско църковно и просветно движение в Костурско. Подлага на преследвания първите трима български учители в района - Георги Динков, отец Герасим Калугера и Търпо Поповски, като многократно прави опити да ги убие чрез платени убийци и ги клевети пред османските власти. По думите на Търпо Поповски:
| „ | Известието за отварянето на Косинското българско училище стреснало гръцкия кириарх Никифор, който като много прост и неграмотен се ръководеше от секретаря си Яни Граматик, който беше все и вся и веднага повдигна дело в Корчанското съдилище, на което ме представи за най-интригант и нарушител на владишките показания, затвори училището ми и съдружно с косинските първенци, числящ се и свещеник Захария, ни закара в Корча, дето несправедливо ни държа три цели месеци под надзор в мръсните ханища...[3] Никифор със секретаря си Яни, зашеметен от появата на българизма и от силното движение на новодошлите учители, се запретнаха с всички морални сили да попречат на подновеното българско учебно дело, за което употребиха немалки суми, сасмо и само да могат да унищожат тримата учители и да затворят училищата им. Постоянно подкупени албанци сновяха по 3 български села и търсеха случай да убият родолюбивите трима учители, но напразно.[4] | “ |
След смъртта на митрополит Никифор в 1874 година, Янис Папамадзарис поема временно управлението на епархията.[5]
След разкриването на революционната мрежа на Анастасиос Пихеон, Папамадзарис е арестуван и затворен в Битоля.[1]
Съдейства на гръцката пропаганда в Македония в началото на XX век и е обявен за агент от втори ред.[6]
Умира в 1906 година.[1]
В Костур е запазена родовата му къща.[7]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 4ο) // Ιστορικά Καστοριάς, 13 април 2014. Посетен на 25 юли 2014.
- ↑ Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 49. (на гръцки)
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 25.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 26.
- ↑ Γεωργιάδου, Αικατερίνη Νικολάου. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. σ. 50-51. Посетен на 4 юни 2018.
- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 111. (на гръцки)
- ↑ Τα Αρχοντικά της Καστοριάς // Αρχοντικό Ωρολογόπουλου, 1 юни 2015. Посетен на 4 юни 2018.