Яни Хаджиянев
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Яни Парашкевов Хаджиянев е български издател, писател, журналист, общественик и деен участник в борбата за освобождението на Добруджа.[1]
| Яни Парашкевов Хаджиянев – Калиакренски | |
| общественик, издател, писател, журналист | |
 | |
| Роден |
1898 г.
|
|---|---|
| Починал | 1944 г.
|
| Яни Парашкевов Хаджиянев – Калиакренски в Общомедия | |
Биография редактиране
Яни Парашкевов Хаджиянев е роден в Каварна на 12 януари 1898 г.[1]
Семейство редактиране
Баща му Парашкев Хаджиянев е заможен търговец-манифактурист. Майка му се казва Елена Канаврова.
Яни расте в културна среда. Свири на флейта, брат му и сестрите му – на цигулка и пиано.
Ранни години редактиране
Учи в Каварна до 3-ти прогимназиален клас, а след това в гимназията във Варна.[1] Дружал е с училия във Варна Владимир Трендафилов (1897 – 1972), станал известен актьор и литературен критик.
Като ученик в Каварна участва в драматичните прояви на училището. Група ученици се организират да избягат и да се включат в борбата за освобождение на Македония. Яни снабдява групата с револвери, които взема от баща си. Те напускат Каварна, но баща му с файтон настига групата в Балчик и ги връща обратно. След седмица отново успяват да избягат, но плановете им не се осъществяват.
Незавършил гимназия, Яни Хаджиянев се записва доброволец и участва в Първата световна война (1918).[1] След края на войната продължава средното си образование в гимназията на Кюстендил.
Завръща се в Каварна с желание да следва драматургия, но баща му не е съгласен. Яни настоява и заминава за Виена през 1921 г. Следващата година идва във Варна, за да вземе пари. Баща му се разболява и умира. Той повече не може да продължи следването си поради липса на средства.
Оженва се за Руска Демирева Гецова от с. Ай Орман (сега Поляна).
Дейност редактиране
След завръщането си от Виена работи в мелницата на баща си. Оженва се за Руска Демирева Гецова. Понеже е неопитен, работата в мелницата не върви; преместват я в с. Преселенци.
По онова време започва първите си литературни опити. Сътрудничи на в. „Доброджа ноуа“, редактиран от Жеко Кинов. Получава писмо от редактора, че работите му ще бъдат публикувани и ще получи добър хонорар.
През 1927 г. е привлечен на работа в редакцията на вестника и се преселват със съпругата си в гр. Добрич. Живеят при Христо Капитанов. След 2 месеца по настояване на Капитанов се премества на работа в редакцията на в. „Ново единство“. По онова време главният редактор на вестника Любен Станчев заминава като войник и на неговото място е избран Яни Хаджиянев. Редактор е и на вестниците „Единство“, „Добруджански глас“, на списанията „Поле“, „Златна Добруджа“.[1]
Пише разкази, които публикува във вестника. Автор е и на книгите „Смехът на Добруджа“, „Суша“, „Добруджанци“, които издава в Добрич. Подписва се с псевдонима Калиакренски. Арестуван е многократно от румънската полиция. Вестникът е спиран от цензурата.
През 1938 г. при ареста му румънците се опитват да узнаят от къде се вземат средствата за издръжка на вестника и за отваряне на български училища. При арестуването му Дора Габе се намира в Париж на конгрес на писателите, протестира срещу неговото задържане без присъда и иска да бъде насрочено дело.
Заедно с Хаджиянев са арестувани и 2 души от Силистра, обвинени в шпионаж. Откарани са с лодка през Дунава. Качват ги на влак със затъмнени прозорци и пътуват до Букурещ. Арестуваните не знаят къде се намират. Яни помолва пазач за някои покупки. От лентата, с която са превързани поръчаните неща, разбират, че са в Букурещ. След това ги откарват в Кюстендженския затвор. На гарата чрез келнер той успява да изпрати бележка до Христо Енчев от Балчик. След 22 дни близките му най-после узнават къде е. Съпругата му и Любен Станчев отиват в Кюстенджа. Съди го военен съд. Делото се отлага и го откарват в гр. Чернауц. Там е осъден на 3 години затвор. Присъдата е обжалвана и касационният съд я намалява на 2 години. Преместват го в Галац. По време на съдебния процес той се защитава почти сам, въпреки че има 4 адвокати, ангажирани за процеса.
След 2 години излиза от затвора. След излизането му от затвора българите от Галац дават банкет в негова чест. Другарите му от Силистра не са освободени. Осъдени са на по 18 години.
Хаджиянев се завръща в Добрич и продължава редакторската си дейност във вестника. Приет е за член на Съюза на българските писатели през 1941 г. Ръководи театрална трупа от 1940 до 1944 г. Основател е на Народния университет, действал в Добрич през румънското владичество. Предполага се, че е бил ръководител на легиона „Стефан Караджа“.
Смърт редактиране
Яне Хаджиянев изчезва безследно през септември 1944 г.
Библиография редактиране
- „Смехът на Добруджа“ (разкази, 1929)
- „Суша“ (повест, 1929)
- „Добруджанци“ (разкази, 1934; преиздаден, 2020)[2]
- „Легенда за 40-те калиакренски девойки“ (роман, 1936)
Източници редактиране
- Държавен архив Добрич
Външни препратки редактиране
- Уебстраница Архив на оригинала от 2016-01-11 в Wayback Machine. посветена на ВДРО
- Яни Хаджиянев в Литературен свят