Яу Мин Пей (на английски: Ieoh Ming Pei) (26 април 1917 – 16 май 2019) е американски архитект от китайски произход.

Яу Мин Пей
Ieoh Ming Pei
американски архитект от китайски произход
Яу Мин Пей през 2006 г.
Яу Мин Пей през 2006 г.
Роден
Починал
16 май 2019 г. (102 г.)
Националност САЩ
Учил вПенсилвански университет
Архитектура
Стилмодернизъм
АкадемияМасачузетски технологичен институт (бакалавър по архитектура, 1940)
Харвардски университет (магистър по архитектура, 1946)
Наградизлатен медал от „АИА“ (1979)
Прицкер“ (1983)
Praemium Imperiale
Семейство
СъпругаЕйлийн Луу (1942 – 2014, до смъртта ѝ)
Деца3 синове, 1 дъщеря
Яу Мин Пей в Общомедия

С над половинвековна кариера, Пей ще остане сред най-значимите имена в историята на световната архитектура от втората половина на 20 век. Създадената от него архитектурна агенция реализира множество мащабни проекти по целия свят, сред които: сградата на общината в Далас (1977), небостъргача Банк ъф Чайна Тауър в Хонг Конг (1989), голямата реконструкция на музея „Лувър“ в Париж (1993) и много други.

За изключителния му принос в архитектурното творчество е удостоен с редица награди, сред които са годишният златен медал на Американския институт на архитектите (1979)[1] и най-престижната награда в областта на архитектурата – наградата „Прицкер“, връчена му през 1983 г.[2]

Биография редактиране

Роден на 26 април 1917 година в Гуанджоу, Китай, Яу Мин Пей израства в Хонг Конг и Шанхай. През ранните си години черпи вдъхновение от богатото културното наследство на Суджоу. През 1935 г. 18-годишният Пей заминава за САЩ, където постъпва в архитектурното училище към Университета на Пенсилвания, прехвърляйки се впоследствие в Масачузетския технологичен институт. След дипломирането си се записва в Училището по проектиране на Харвардския университет, където се запознава с архитектите от школата „БаухаусВалтер Гропиус и Марсел Бройър.

Яу Мин Пей прекарва 10 години, работейки за нюйоркския магнат в сферата на недвижимите имоти Уилям Зекендорф, преди да основе собствената независима проектантска фирма „И.М. Пей & Партньори“ в средата на 1950-те години, превърнала се по-късно в „Пей Коб Фрийд & Партньори“. Сред ранните проекти, в които той е водещ проектант, са: L'Enfant Плаза Хотел във Вашингтон и Грийн билдинг (1964) към Масачузетския технологичен институт. Първото голямо признание получава с изпълнението на проекта за „Национален център за атмосферни проучвания“ (1967) в Колорадо. Нарасналият му статус води до избирането му за главен архитект на проекта за библиотеката „Джон Ф. Кенеди“ (1979) в Бостън, както и за сградата на общината в Далас (1977) и т.нар. „Източна сграда“ към Националната художествена галерия във Вашингтон (1978).

Първото завръщане на Пей в родината му става през 1974 г. за проекта на хотела „Фрагрант Хил“ в Пекин, завършен през 1982 г., последвано от проекта за емблематичния небостъргач Банк ъф Чайна Тауър в Хонг Конг (1989). През 1980-те години архитектът е в центъра на разразилите се спорове и дискусии относно проекта му за реконструкция на музея „Лувър“ в Париж и по-специално по стъклената пирамида, която заема централно място в композиционното решение. В началото на 1990-те години студиото „Пей Коб Фрийд & Партньори“ е избрано за проектант на „Зала на славата на рокендрола“ в Кливланд.

Личен живот редактиране

През 1939 г. Пей сключва брак с Ейлийн Луу, с която имат 4 деца.

Избрани произведения редактиране

 
„Национален център за атмосферни проучвания“, Колорадо, 1967
 
Източната сграда към Националната художествена галерия, Вашингтон, 1978
 
Библиотеката „Джон Ф. Кенеди“, Бостън, 1979
 
Художествен музей „Ешкенази“ на Университета на Индиана, Блумингтън, 1978 – 1982
 
Научен център на Макао, 2006 – 2009

Галерия редактиране

„Лувър“,
1993
Общината в Далас,
1977
Банк ъф Чайна Тауър
Хонг Конг
1989
Зала на славата на рокендрола
Кливланд
1995
       

Бележки и източници редактиране

Външни препратки редактиране