Кирилска буква Ѳ
Цифрова стойност: 9
Уникод (hex)
Главна: U+0472
Mалка: U+0473

Ѳ, ѳ или Тита е буква от ранната кирилица, произхождаща от гръцката тета (Θ, θ). Използвана е главно за правилното изписване на произлизащи от гръцки език думи и имена. Числовата ѝ стойност възлиза на 9. Тита не присъства в първоначалния състав на глаголицата, но на по-късен етап се среща като (Ⱚ), въпреки че не ѝ се отрежда числова стойност.

Названието „тита“ (на руски език - „фита“) е свързано със съвременното гръцко произношение на думата θῆτα „[th]ѝта“, където първият звук се отъждествява с английското „thin“ (беззвучна зъбна проходна съгласна). В славянските езици, предаваният от буквата звук се произнася като [t] или [f].

Буквата просъществува в руската азбука до 1918 г., когато се заменя с Ф. Имена като Ѳеодоръ/Ѳёдоръ, производни на гръцкото Θεόδωρος, започват да се изписват като Фёдор/Феодор.

Тита се използва и в румънската кирилица до към 1860 г.

Буквата не трябва да се бърка с някои сходни по вид, но коренно различни по звукова стойност знаци, като например Ө, ө (О с чертичка), чието произношение е [œ], [wʉ].

Кодиране Буква Регистър Код
Уникод Кирилска тита (Ѳ ѳ) Главна U+0472
Малка U+0473
Глаголическа тита (Ⱚ ⱚ) Главна U+2C2A
Малка U+2C5A
Гръцка тета (Θ θ) Главна U+0398
Малка U+03B8
„О“ с чертичка (Ө ө) Главна U+04E8
Малка U+04E9
Латинско „О“ с чертичка (Ɵ ɵ) Главна U+019F
Малка U+0275