Буква A a
Латиница
   Aa Bb Cc Dd  
Ee Ff Gg Hh Ii Jj
Kk Ll Mm Nn Oo Pp
Qq Rr Ss Tt Uu Vv
  Ww Xx Yy Zz  

A е първата буква от латинската азбука. Използва се практически във всички азбуки на латинска основа.[1] Буквата идва от гръцката буква алфа (Α, α), финикийската алеф, и етруската А.[2][3][4] Обозначава най-вече гласният звук [æ], но понякога и други варианти на този звук, например [ɑː] или [ɑːr]. Ползва се в състава на диграфи (например в латинския език – ae, а по-късно в транскрипцията – æ) или се снабдява с диакритични знаци.

История редактиране

За буквата А се предполага, че произлиза от египетските йероглифи и протосемитското писмо. Към 1600 пр. Хр. във финикийската азбука се появява буква наречена буква А. Нейното име е родствено от древните гърци.

 
Египетски йероглиф
„волска глава“
 
Протосемитска
„волска глава“
 
Финикийския алеф
 
Гръцката алфа
 
Етруската A
 
Римското A

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. The Latin alphabet // omniglot.com. Посетен на 24 януари 2022.
  2. The Latin alphabet // omniglot.com. Посетен на 24 януари 2022.
  3. Writing systems by language // omniglot.com. Посетен на 24 януари 2022.
  4. Latin alphabet | Definition, Description, History, & Facts // britannica.com. Посетен на 24 януари 2022.