A-103,[1] наричан също и SA-9 или Сатурн-Аполо 9,[2] е третата орбитална мисия на ракетата носител „Сатурн“, полезният товар на която представлявал макет на космическия кораб „Аполо“. Ракетата извежда в орбита и първия спътник по програмата „Пегас“.

A-103
Емблема на мисията
Общи данни
№ по NSSDC ID1965-009А
Команден модулА-103 (Сатурн-Аполо 9 – SA-9)
Ракета носителСатурн I
Екипажбезпилотен
Старт16 февруари 1965 14:37 UTC
Кацане на Земята17 септември 1978 07:20 UTC
Продължителност на полета4961 денонощия
Околоземни орбити75918
Апогей523 км
Перигей430 км
Орбитален период94,1 минути
Инклинация31,7°
Космически мисии на НАСА
Предишна Следваща
А-102 (SA-7) А-104 (SA-8)
A-103 в Общомедия
Стартът на A-103 (SA-9) (NASA)

Цели на полета редактиране

 
Спътникът „Pegasus“

Целта на мисията е да се проверят компонентите на космическия кораб „Аполо“ и извеждане в орбита на пътника „Пегас“. Макетът на космическия кораб „Аполо“ този път е така коригиран, че в обслужващия модул е поставен спътника „Пегас“. Втората степен на обслужващия модул трябва да достигне орбита със спътника и да остане с него до обратното му навлизане в атмосферата. Спътника „Pegasus“ ще излезе от вътрешността на обслужващия модул и след това ще разтвори панели си и ще започне своята работа. Целите на спътника са изпробване механичната и структурната му функционалност, както и електронните му системи и метеоритен анализ на данните в близка околоземна орбита. Планираната орбита и траекторията към нея се различават съществено от мисиите A-101 и А-102.

Ход на полета редактиране

Ракетата носител се състои от първа степен (S-I), и втора (S-IV). Космическият апарат се състои от макет на кораба, команден и обслужващ модул, система за аварийно спасяване. Обслужващия модул се намира и спътника „Пегас“. Системата за аварийно спасяване е изстреляна по време на старта, а командния модул е отделен след навлизането в атмосферата. Спътникът тежи около 1805 кг и е с размери 5,28 на 2.13 на 2.41 m. Ширината на крилата е 29,3 m.

Ракетата носител стартира от Кейп Канаверал, площадка 37B в 09:37:03 ч. EST. (14:37:03 GMT) на 16 февруари 1965 г. Има едно забавяне на старта с около 1 час и 7 минути, причиненено от спиране на тока. Самото изстрелване минава нормално, а полезния товар влиза в орбита около 10,5 минути след старта. Общата маса, изведена в орбита е 15 375 кг.

  • Перигей – 495 км;
  • Апогей – 743 км;
  • Наклон 31,76 °;
  • Период – 97,1 мин.

Резултати редактиране

Планираната орбита и скорост са много близки до планираните. Спътника Pegasus започва работа около 804 секунди след изстрелването и разтваря двете си крила за откриване на метеорити около 1 минута по-късно. Предполагаемият полезен живот на Pegasus в орбита е около 1188 дни. Въпреки някои малки неизправности в ракетата носител и в спътника, мисията „А-103“ е успешна и всички цели са изпълнени.

Бележки редактиране

  1. В каталога на NASA: A-103 // Архивиран от оригинала на 2011-04-16. Посетен на 2011-05-07.
  2. В каталога на NSSDC: SA-9 // Архивиран от оригинала на 2009-07-03. Посетен на 2011-05-07.

Източници редактиране

  1. Eнциклопедия Астронавтика ((en))
  2. NSSDC Каталог Архив на оригинала от 2007-10-29 в Wayback Machine. ((en))
  3. Космическия кораб Аполо: Хронология Архив на оригинала от 2017-12-09 в Wayback Machine. ((en))
  4. Moonport: История на програмата Аполо Архив на оригинала от 2011-03-18 в Wayback Machine. ((en))
  5. SA-9 нa сайта KSC Архив на оригинала от 2011-04-16 в Wayback Machine. ((en))
  6. Степените на Сатурн ((en))