Коткоподобни маймуни

семейство бозайници
(пренасочване от Cercopithecidae)

Коткоподобните маймуни (Cercopithecidae) са семейство обединяващо всички добре познати маймуни на Стария свят предшественици на Човекоподобните, като макаци, павиани, морски котки (гвенони), колобуси, лангури и т.н. В българската научна литература е прието да се наричат Коткоподобни маймуни (морски котки)[1], което идва от холандското наименование meerkat или немското meerkatze, тоест: морска котка за представителите на род Cercopithecus. Вероятните причини да се нарекат така са две: или са оприличавани на котки като прибавим факта, че през 16 век са добили известност по корабите като домашен любимец; или наименованието идва от санскритската дума markata за маймуна.

Коткоподобни маймуни
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Примати (Primates)
надсемейство:Cercopithecoidea
семейство:Коткоподобни маймуни (Cercopithecidae)
Научно наименование
Gray, 1821
Коткоподобни маймуни в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение редактиране

Срещат се в Африка, Азия и на Гибралтар в Европа (виж Магот)

Физическа характеристика редактиране

Колобусите и лангурите отделени в подсемейство Тънкотели маймуни (Colobinae) имат стройно тяло, дълга опашка и сложен стомах тъй като са предимно растителноядни. Останалите маймуни в подсемейство Cercopithecinae са на практика всеядни и имат характерни задбузни торбички в които тъпчат храната си. Повечето видове, с изключение на някои безопашати макаци, дрила и мандрила, имат дълги опашки (научното наименование Cercopithecidae се превежда от латински като опашати маймуни). Всички маймуни стъпват на цяла длан и стъпало. Носовата им преграда е тясна, а ноздрите им са обърнати напред, за разлика от американските Широконоси маймуни. Много видове имат седалищни мазоли, които представляват възглавнички от мастна тъкан покрити с дебела, често ярко червена кожа.

Начин на живот редактиране

Освен по дърветата, някои маймуни живеят и предимно на земята, в савани, скалисти местности и дори в градска среда. Активни са през деня и водят стаден начин на живот със строга йерархия в групата.

Размножаване редактиране

Бременността при маймуните продължава 150 – 200 дни и раждат по едно малко. Полова зрялост достигат на 3 до 5-годишна възраст. Живеят до 30 – 40 години.

Класификация редактиране

Източници редактиране

  1. Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, с. 275
  2. сп. National Geographic България, май 2011, Сирил Руозо, „Маймуната, която не се бои от студа“, стр.96

Mammal Species of the World, 3rd edition