External Border Gateway Protocol е разновидност на протокола Border Gateway Protocol. Той осигурява връзката между различни автономни системи. Автономна система е мрежа или група от мрежи с една и съща администрация и рутиращи политики. В такива системи трафикът се класифицира като локален или транзитен. Локалният е този, който или идва от системата, или се прекратява от нея. Всеки друг, различен от локалния, е транзитен трафик. Главната цел на BGP е да намали наличието на транзитен трафик.

BGP използва като свой транспортен протокол TCP (порт 179). Два рутера, които си комуникират чрез BGP и обменят съобщения, формират помежду си TCP връзка. Те обменят информация относно това дали са достъпни. Тази информация основно е означение на пълните пътища, по които трябва да се мине, за да се достигне желаната дестинация. Тази информация е нужна, за да се построи граф от автономните системи, които са лишени от лупове /зацикляния в мрежата на пакети, които не могат да бъдат обслужени и водят до блокиране на зациклилия участък или понякога на цялата мрежа. Понякога има големи последствия за мрежовото оборудване и предаваната информация/ и да се покаже къде може да бъдат приложени маршрутизиращи политики с цел да се приложат рестрикции на маршрутизиращото поведение на рутера.

При някои случаи BGP се използва за обмяна на маршрути вътре в автономната система, тогава се нарича IBGP – internal BGP. Обратно, когато се използва за обмяна на маршрути между автономни системи се нарича EBGP – External Border Gateway Protocol. EBGP рутери могат да разпространяват информация от рутери, несвързани директно с тях, тъй като имат механизъм за защита от лупове. Това е тяхна функция, зададена по подразбиране.