LIGO или ЛИГО (на английски: Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory; на български: Лазерна интерферометрова гравитационно-вълнова обсерватория) е мащабен физичен експеримент и обсерватория за откриване на космически гравитационни вълни и за развитие на гравитационно-вълнови наблюдения като астрономически инструмент.[1]

LIGO
Контролната зала в LIGO Ливингстън
Информация
ОрганизацияLIGO Scientific Collaboration
МестоположениеХанфордски комплекс и Ливингстън, САЩ
Основана1994 – 2002
Уебсайт www.ligo.org
LIGO в Общомедия

Апаратното оборудване основно се състои от два интерферометъра на Майкелсън,[2] работещи с лазерен лъч при рамо на уреда 4 км. Постигнатата чувствителност позволява да се установяват промени в разстоянията с точност, равняваща се на човешки косъм при мерене на разстоянието до най-близката звезда, (Проксима Кентавър на 4,0208×1013 km)[3]

Първоначалните ЛИГО обсерватории са финансирани от Национална фондация за наука (NSF) и са замислени, построени и управлявани от Калтек и MIT.[4][5] Те събират данни от 2002 до 2010 г., но не откриват гравитационни вълни. След като през 1992 проектът получава 211 милиона долара,[6] скоро той се оказва най-скъпото изследване, финансиран някога от NSF.[7]

Принцип на действие
Интеференция на оцветените лъчи (1) при покой: син+червен=виолетов и (2) при деформираща гравитационна вълна

Проектът Advanced LIGO за усъвършенстване на първоначалните LIGO детектори започва през 2008 г. и продължава да бъде подкрепян от NSF, с важен принос от Съвета за научни и технологични съоръжения на Обединеното кралство, Институти Макс Планк в Германия и Австралийския научен съвет.[8][9] Подобрените детектори започват работа през 2015 г. Откриването на гравитационни вълни е съобщено през 2016 г. от LIGO Scientific Collaboration (LSC) и сътрудничеството Virgo с международното участие на учени от няколко университета и изследователски институции.

През 2017 г. Нобеловата награда за физика е присъдена на Райнър Уайс, Кип Торн и Бари Бариш „за решаващ принос към LIGO детекторите и наблюдение на гравитационните вълни“.[10]

От декември 2018 г. LIGO е направила единадесет откривания на гравитационни вълни, от които десет са от бинарни сливания на черна дупка. Другото събитие е първото откриване на сблъсък на две неутронни звезди на 17 август 2017 г., които едновременно произвеждат оптични сигнали, откриваеми от конвенционалните телескопи.

Източници редактиране

  1. Barish, Barry C.; Weiss, Rainer (October 1999). „LIGO and the Detection of Gravitational Waves“. Physics Today. 52 (10): 44. Bibcode:1999PhT....52j..44B. doi:10.1063/1.882861.
  2. Abbott, B. P. GW151226: Observation of Gravitational Waves from a 22-Solar-Mass Binary Black Hole Coalescence // Physical Review Letters 116 (24). 15 June 2016. DOI:10.1103/PhysRevLett.116.241103. с. 241103.
  3. Smale, Dr. Alan. The Cosmic Distance Scale.
  4. LIGO Lab Caltech MIT
  5. LIGO MIT
  6. Mervis, Jeffery. Funding of two science labs receives pork barrel vs beer peer review debate. // The Scientist 5 (23). Посетен на 21 February 2019.
  7. "LIGO: The Search for Gravitational Waves" Архив на оригинала от 2016-09-15 в Wayback Machine.. www.nsf.gov. National Science Foundation.
  8. Major research project to detect gravitational waves is underway. University of Birmingham News. University of Birmingham.
  9. Shoemaker, David (2012). The evolution of Advanced LIGO (PDF). LIGO Magazine (1): 8.
  10. "The Nobel Prize in Physics 2017". Nobel Foundation.