Mos maiorum
Mos maiorum е латински израз и в буквален превод на български значи: „обичаите на древните“ или „обичаите на предците“. Фразата е концентриран израз на завета към и на Древен Рим по отношение на изповядваните ценности със закодираната ценностна система заложена в римските конституции, и отразяваща разбирането на древните въз основа на мъдростта на историята за начина на организация на римското общество и съграждане на държавността.
Употреба редактиране
Първата засвидетелствана употреба на израза го изкарва от устата на Катон Стари, който опитал безуспешно да възстанови традиционните римски добродетели, основани на уважението към труда, лоялността към родината, скромността и пестеливостта, и отказът от безделие, но римляните не послушали видния си гражданин и сенатор като авторитет. Викът на Цицерон в Сената: O tempora, o mores, отразява промяната или по-точно подмяната на ценностите в и на древноримското общество, въпреки изпълнението на личния завет на Катон от Рим от уважение към неговата памет – Ceterum censeo Carthaginem esse delendam.
С установяването на империума, Октавиан Август се опитва да възстанови древноримските ценности, които намират отражение и в издаваните по времето на империята т.нар. императорски конституции, които обаче не се спазвали и изпълнявали.
Съдържание редактиране
Петте основни mos majorum са:
- fides: лоялност към родината, уважение към мнението на другите, вяра, доверие и взаимност между гражданите;
- pietas: благочестие, преданост, патриотизъм, чувство за дълг към род, общество и държава;
- majestas: чувство за естествено превъзходство на основата на римското гражданство и величие;
- virtus: специфична черта на римските граждани, израз на смелост и политическа активност чрез участието им в публичния живот като магистрати /в Древна Елада с идиот (от гръцки ιδιώτης „частно лице“, „обикновен човек“) означавали онези граждани, които не се грижели за общите работи и не участвали (а имали това право) в избирането на ръководните органи в съответния град-държава, т.е. те били приемани от елините и съответно и от римляните за слабоумни/;
- gravitas: обичайни правила за поведение на римляните от уважение към традициите, които се изразяват в сериозно отношение към общите дела, лично достойнство и уважение към властта (по-сетне – върховна власт).