Уикипедия

Ubuntu

Linux операционна система, базирана на Debian
(пренасочване от Ubuntu Linux)

Ubuntu (в превод от езика зулу – „човечност към другите“) е съвременна GNU/Linux дистрибуция, разработвана от Canonical и общността около нея.

Ubuntu
Работният плот на Ubuntu Desktop 21.10 (Impish Indri)
РазработчикКаноникъл[1]
СемействоGNU/Linux
Сорс моделОтворен код[2][3] (с някои изключения)[4]
ПлатформаI386, IA-32, AMD64; ARMhf (ARMv7 + VFPv3-D16), ARM64; Power, ppc64le; s390x[5]
Издадена20 октомври 2004 г.;
преди 19 години (2004-10-20)
Последна версияUbuntu 22.04 (Jammy Jellyfish)
(21 април 2022 г.;
преди 22 месеца (2022-04-21))
Вид ядроMonolithic (Linux)
Архитектуриx86_64,[6] X86[6]
ИнтерфейсGNOME, Ubuntu Unity (from version 11.04 to 17.04)
Език на интерфейсаПовече от 55 езика
Мениджър на пакетиdpkg, Snappy, Advanced Packaging Tool
Маркетингова целКомпютри, сървъри, облачни изчисления, интернет на нещата
ЛицензСвободен софтуер
(предимно GPL)
Ubuntu в Общомедия

Първата версия излиза на 20 октомври 2004 г. и е базирана на една от най-големите Linux дистрибуции – Debian. За разлика от всички други операционни системи, базирани на Debian, Ubuntu изпреварва родителя си и оглавява челните позиции – по популярност, брой изтегляния и други.

Ubuntu е най-популярната Linux дистрибуция за сървъри[7] и персонални компютри, също така е най-използваната операционна система в облачните изчисления, използва се в автомобилите Tesla, в самоуправляващите се автомобили на Google и на много други места.[8]

История и развитие редактиране

История редактиране

Ubuntu е базирана на Debian и предлага GNU/Linux операционна система за сървъри, десктопи и IoT устройства. Нови издания излизат на всеки 6 месеца, като всяко издание получава 9 месеца безплатна поддръжка с редовни обновления по сигурността. Ubuntu е една от дистрибуциите, които най-бързо запушват откритите дупки в сигурността. Първото издание е пуснато през октомври 2004 г.

От Ubuntu 6.06 насам на всеки 2 години се пуска издание с дългосрочна поддръжка (LTS). Дългосрочната поддръжка включва нови ядра с драйвери за по-нов хардуер, обновления по сигурността и по Ubuntu stack (облачна инфраструктура). Ubuntu е най-използваната операционна система в облачните услуги, като например в инфраструктурата на Amazon е два пъти по-използвана от всички други операционни системи, взети заедно[9]). LTS изданията получават 5 години безплатна поддръжка и за сървърната, и за десктоп версията. Възможно е по желание да се сключи договор с Canonical за платена поддръжка, което е предпочитан вариант от много фирми и организации.[10]

Добавки редактиране

Инсталацията по подразбиране на Ubuntu съдържа широк набор от софтуер, който включва LibreOffice, Firefox, Thunderbird, Transmission и няколко леки игри като Sudoku и Mines. Много допълнителни софтуерни пакети са достъпни от вградения софтуер на Ubuntu (по-рано Ubuntu Software Center), както и от всички други базирани на APT инструменти за управление на пакети. Много допълнителни софтуерни пакети, които вече не са инсталирани по подразбиране, като Evolution, GIMP, Pidgin и Synaptic, все още са достъпни в хранилищата и могат да се инсталират от основния инструмент или от всеки друг инструмент за управление на пакети, базиран на APT. Налични са също така пакети за кръстосано разпространение и плоски пакети, които позволяват инсталиране на софтуер, като например някои от софтуерите на Microsoft, в повечето от основните операционни системи Linux (като всяка поддържана в момента версия на Ubuntu и във Fedora). Файловият мениджър по подразбиране е GNOME Files, по-рано наричан Nautilus.

Целият приложен софтуер, инсталиран по подразбиране, е безплатен. Освен това Ubuntu преразпределя някои хардуерни драйвери, които са налични само в двоичен формат, но такива пакети са ясно обозначени в ограничения компонент.

Защита редактиране

Ubuntu се стреми да бъде защитен по подразбиране. Потребителските програми работят с ниски привилегии и не могат да повредят операционната система или файловете на други потребители. За по-голяма сигурност инструментът sudo се използва за присвояване на временни привилегии за изпълнение на административни задачи, което позволява на root акаунта да остане заключен и помага да се предотврати неопитните потребители да направят по невнимание катастрофални промени в системата или да открият дупки в сигурността. Polkit също се внедрява широко в работния плот.

Повечето мрежови портове са затворени по подразбиране, за да се предотврати хакване. Вградената защитна стена позволява на крайните потребители, които инсталират мрежови сървъри, да контролират достъпа. Наличен е GUI (GUI за неусложнена защитна стена), за да го конфигурирате. Ubuntu компилира своите пакети, използвайки GCC функции като PIE и защита от препълване на буфер, за да втвърди своя софтуер. Тези допълнителни функции значително повишават сигурността за сметка на производителността от 0,01% в 64-битови.

Ubuntu също така поддържа пълно криптиране на диска, както и криптиране на домашната и частната директория.

Управление на пакети редактиране

Ubuntu използва пакетния формат на Debian – deb, и същите пакетни инструменти (APT). Пакетите за Debian и за Ubuntu невинаги са бинарно съвместими. Много разработчици на Ubuntu също поддържат и ключови пакети в Debian. Преди пускане на ново издание пакетите се взимат от Debian Unstable и се нанасят специфични за Ubuntu модификации. Един месец преди издаване вкарването на пакети се замразява и разработчиците изчистват съществуващите бъгове и грешки.

Ubuntu се финансира от Canonical. На 8 юли 2005 г. Марк Шатълуърт (основателят на Canonical) обявява създаването на Ubuntu Foundation и осигурява начално финансиране от 10 милиона щатски долара. Целта на фондацията е да осигури поддръжката и разработването на бъдещите издания на Ubuntu.

На 12 март 2009 г. Ubuntu обявява официална поддръжка за облачни платформи, като например тези на Amazon и Right Scale.

Unity е официалната графична среда за Ubuntu Desktop до април 2017, като от Ubuntu 17.10 ще се използва GNOME 3.

Стандартната инсталация на Ubuntu съдържа широка гама от софтуер, която включва LibreOffice, Firefox, Thunderbird, Transmission, Rhythmbox и други. Общо над 57 000 пакета тестван и готов за инсталиране софтуер са налични в официалните хранилища.[11] Още повече софтуер може да бъда инсталиран от неофициални PPA хранилища или deb пакети.

Типове редактиране

Семейството на Ubuntu има следните роднини:

  • Ubuntu – Unity графична среда до 17.04, GNOME 3 от 17.10
  • Kubuntu – с графична среда KDE
  • Xubuntu – с графична среда Xfce – лека, разработена за по-слаби или стари конфигурации
  • Edubuntu – предназначена за нуждите на образованието
  • Lubuntu – LXDE графична среда до 18.10, LXQt от 18.10 – разработени за по-слаби или стари компютри
  • Mythbuntu – Ubuntu като медия център
  • Ubuntu Studio – дистрибуция, предназначена за дизайнери, аниматори, музиканти и други
  • Server – сървърна версия, без графична среда и добавени поправки по сигурността
  • Ubuntu NetBook – дистрибуция за нетбуци – лаптопи с малки екрани и по-малка изчислителна мощ, идват с GNOME или KDE преработени за малки екрани

Версии на Ubuntu спрямо „вида“ на диска:

  • Desktop CD – жив диск (LiveCD) с вграден графичен инсталатор
  • Alternate install CD – инсталатор на операционната система, подобен на този на Debian. Поради малко по-трудната му употреба е подходящ за по-напреднали потребители
  • Server install CD – BootCD за инсталация на сървър

Поддържани архитектури:

  • PC – 32-битова версия за персонални компютри
  • 64-bit PC – поддържа 64-битови процесори
  • SPARC – Sun UltraSPARC – версия, работеща с „Niagara“ процесори
  • Mac (PowerPC) – G3, G4, и G5 компютри, включително iBooks и PowerBooks.

Достъпност редактиране

Ubuntu е достъпен и интернационализиран за възможно най-много хора. След версия 5.04 основното кодиране е UTF-8. Благодарение на уеб базираното приложение Canonical's Rosetta tool потребителите на Ubuntu могат да превеждат софтуера на разбираем за тях език.

В Ubuntu са включени програми като лупа, екранен четец (Orca) и екранна клавиатура.

Общност редактиране

Връзки на други езици редактиране

Ubuntu има една от най-добрите общности. На официалния форум текат постоянно дискусии, свързани с операционната система. Canonical хоства също така множество пощенски списъци[12] за проекта и разработчиците, като всички те са отворени за потребители.

  • Създаден е и „The Fridge“, „хладилникът“ с винаги актуална информация за Ubuntu.[13]

Българска Ubuntu общност редактиране

История на версиите редактиране

Всяко издание има версия, образувана от годината и месеца на обявяването, и кодово име. Кодовите имена на версиите се състоят от две английски думи: прилагателно и название на животно, започващи с една и съща буква. Започвайки от 6.06 LTS Dapper Drake („бързият паток“), първите букви на думите от кодовото име се сменят в съответствие с латинската азбука.

Версия Кодово име Подверсия Дата на излизане Поддръжка до
4.10 Warty Warthog Colony 20 октомври 2004 30 април 2006
5.04 Hoary Hedgehog Colony 8 април 2005 31 октомври 2006
5.10 Breezy Badger Colony 13 октомври 2005 13 април 2007
6.06 LTS Dapper Drake Flight 1 юни 2006 юни 2009 юни 2011
6.10 Edgy Eft Knot 26 октомври 2006 април 2008
7.04 Feisty Fawn Herd 19 април 2007 октомври 2008
7.10 Gutsy Gibbon Tribe 18 октомври 2007 април 2009
8.04 LTS Hardy Heron Alpha/Beta 24 април 2008 април 2011 9 май 2013
8.10 Intrepid Ibex Alpha/Beta 24 октомври 2008 април 2010
9.04 Jaunty Jackalope Alpha/Beta 23 април 2009 октомври 2010
9.10 Karmic Koala Alpha/Beta 29 октомври 2009 април 2011
10.04 LTS Lucid Lynx Alpha/Beta 29 април 2010 9 май 2013
10.10 Maverick Meerkat Alpha/Beta 10 октомври 2010 април 2012
11.04 Natty Narwhal Final 28 април 2011 октомври 2012
11.10 Oneiric Ocelot Final 13 октомври 2011 9 май 2013
12.04 LTS Precise Pangolin Final 26 април 2012 април 2017
12.10 Quantal Quetzal Final 18 октомври 2012 април 2014
13.04 Raring Ringtail Final 25 април 2013 януари 2014
13.10 Saucy Salamander Final 17 октомври 2013 юни 2014
14.04 LTS Trusty Tahr Final 17 април 2014 април 2019
14.10 Utopic Unicorn Final 23 октомври 2014 юли 2015
15.04 Vivid Vervet Final 23 април 2015 юли 2015
15.10 Wily Werewolf Final 22 октомври 2015 юли 2016
16.04 LTS Xenial Xerus Final 21 април 2016 април 2021
16.10 Yakkety Yak Final 13 октомври 2016 август 2017
17.04 Zesty Zapus Final 13 април 2017 февруари 2018
... ... ... ... ...
Легенда:
вече не се поддържа още се поддържа настояща версия предварителна версия планирана версия

Системни изисквания редактиране

Ubuntu има нужда от 256 MB RAM (препоръчително 512 MB), както и 4.7 GB HDD (препоръчително 6.7 GB).

Означения редактиране

  • Desktop edition – десктоп версия (за компютри, лаптопи и други).
  • Server edition – версия за сървъри (без графична среда, но може да се инсталира).
  • LTS (Long Term Support) – дълго поддържана версия. 5 години безплатна поддръжка с възможност за удължаването ѝ. През този период периодично излизат обновени издания на LTS версията.
  • Всички версии на Ubuntu се състоят от две думи, означаващи имена на животни и започват с една и съща буква (например Lucid Lynx).

Източници редактиране

  1. ↑ www.ubuntu.com // Посетен на 29 юли 2021 г.
  2. ↑ kernel.ubuntu.com // kernel.ubuntu.com.
  3. ↑ Index of /ubuntu // archive.ubuntu.com.
  4. ↑ Explaining Why We Don't Endorse Other Systems // Free Software Foundation. Посетен на 14 юли 2015.
  5. ↑ Preparing to Install // Ubuntu Official Documentation. Canonical Ltd., 2016. Архивиран от оригинала на 2018-08-21. Посетен на 12 юни 2016.
  6. ↑ а б ubuntu.com // Посетен на 29 юли 2021 г.
  7. ↑ trends.builtwith.com
  8. ↑ insights.ubuntu.com
  9. ↑ www.zdnet.com
  10. ↑ www.ubuntu.com
  11. ↑ packages.ubuntu.com
  12. ↑ пощенски списъци, архив на оригинала от 4 януари 2007, https://web.archive.org/web/20070104003537/http://www.ubuntu.com/community/lists, посетен на 3 януари 2007 
  13. ↑ The Fridge

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ubuntu&oldid=12001869“.