Š
| Еš | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
 | ||||||
| Латиница | ||||||
| Aa | Bb | Cc | Dd | |||
| Ee | Ff | Gg | Hh | Ii | Jj | |
| Kk | Ll | Mm | Nn | Oo | Pp | |
| Rr | Ss | Tt | Uu | Vv | ||
| Ww | Xx | Yy | Zz | |||
Графемата Š, š (S с карон) е използвана в различни контексти, за да изпълни ролята на буквата ш като например шоу, обикновено обозначаваща беззвучни посталвеоларен фрактив /ʃ/ или подобен ретрофлексен фрактив /ʂ/. В международната фонетична азбука този звук е означен ʃ или ʂ, но малката буква š е използвана в американската фонетична нотация както и в уралската фонетична азбука. Представлява същия звук както на турската буква Ş, така и на румънската буква Ș.
За използване в компютърни системи Š и š са съответно в Уникод кодови точки U+0160 и U+0161 (Alt + 0138 и Alt + 0154 за въвеждане).
Основна употреба редактиране
Символът се появява наяве заедно с чешката азбука през XV век, след като е представена от Ян Хус.[1][2] По-късно Людевит Гай го въвежда в хърватската азбука през 1830 г., като наподобява същия звук,[3] и оттам нататък навлиза в други ортографии като латвийската,[4] литовската,[5] словашката,[6] словенската, карелската, вепската и лужицката.
В някои ортографии като българската кирилица, македонската и сръбската се използва буквата „ш“, която представлява същия звук.[7]
Транслитерация редактиране
Символът се използва и като романизация на кирилицата ш в ISO 9 и научна транслитерация и се използва в латинските системи за писане на македонски, български, сръбски, беларуски, украински и башкирски . Използва се и в някои системи за транслитериране на грузински за представяне на ⟨ ( /ʃ / ).
Изчислителен код редактиране
| Визуализация | Š | š | ||
|---|---|---|---|---|
| Уникод име | LATIN CAPITAL LETTER S WITH CARON | LATIN SMALL LETTER S WITH CARON | ||
| Кодиране | десетична | шестнадесетичен | десетична | шестнадесетичен |
| Уникод | 352 | U+0160 | 353 | U+0161 |
| UTF-8 | 197 160 | C5 A0 | 197 161 | C5 A1 |
| Препратка към цифров знак | Š | Š | š | š |
| Препратка към именуван знак | Š | š | ||
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Tošović, Branko. Korrelative Grammatik des Bosni(aki)schen, Kroatischen und Serbischen: Dio 1. Phonetik, Phonologie, Prosodie. LIT Verlag Münster, 2010. ISBN 978-3-6435-0100-4. с. 100.
- ↑ Tošović, Branko. Korrelative Grammatik des Bosni(aki)schen, Kroatischen und Serbischen: Dio 1. Phonetik, Phonologie, Prosodie. LIT Verlag Münster, 2010. ISBN 978-3-6435-0100-4. с. 100.
- ↑ Kempgen Kosta, с. 1523, 2014.
- ↑ Rūk̦e-Dravin̦a, Velta. The Standardization Process in Latvian: 16th Century to the Present. Almqvist & Wiksell international, 1977. ISBN 978-9-1220-0109-6. с. 56.
- ↑ Baldi, Philip, Dini, Pietro U. Studies in Baltic and Indo-European Linguistics: In Honor of William R. Schmalstieg. John Benjamins Publishing, 2004. ISBN 978-1-5881-1584-3. с. 199.
- ↑ Krajčovič, Rudolf. A historical phonology of the Slovak language. Winter, 1975. ISBN 978-3-5330-2329-6. с. 17.
- ↑ Daskalov, Roumen, Vezenkov, Alexander. Entangled Histories of the Balkans - Volume Three:Shared Pasts, Disputed Legacies. BRILL, 2015. ISBN 978-9-0042-9036-5. с. 7.
Източници редактиране
- Kempgen, Sebastian, Kosta, Peter, Berger, Tilman. Die slavischen Sprachen / The Slavic Languages. Halbband 2. Walter de Gruyter, 2014. ISBN 978-3-1102-1547-2.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ś в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |