Абатство Етал

Абатство Етал (на немски: Kloster Ettal) е бенедиктински манастир, разположен до село Етал, в близост до Оберамергау и Гармиш-Партенкирхен в Бавария, Германия.

Абатство Етал Kloster Ettal
Изглед от югозапад
Местоположение
Вид	Манастир
Местоположение	Етал, Германия, Германия
Стил	Барок
Изграждане	1330 г./ ХVІІІ век.
Абатство Етал в Общомедия

История

Абатската църква – общ изглед

Абатската църква – план

Абатската църква – интериор

Абатската църква – интериор

Бенедиктинският манастир Етал е основан на 28 април 1330 г. от императора на Свещената Римска империя Лудвиг IV Баварски, който дава тържествена клетва да построи monasterium nove consuetudinis et acentus inaudite (лат. нов необикновен и нечуван манастир).

Манастирът става и важно укрепление на търговския път от Аугсбург за Верона. От XIV век в него функционират мъжка и женска обител. През първите 4 века от съществуването си манастирът се превръща в значим религиозен център. В него се стичат множество поклонници които искат да видят статуята на Дева Мария с младенеца, която император Лудвиг IV донася от Пиза, Италия, станала известна като Мадоната от Етал. Манастирската църква е наречана „Успение на Света Богородица“. Абатството понася сериозни щети през май 1552 г. – по време на Реформацията, когато през района преминават войските на курфюрст Мориц Саксонски.

Истински разцвет настъпва през XVIII век. През 1710 г. в манастира е основана Рицарска академия, и абатството получава известност и като висше учебно заведение. През 1744 г. силен пожар унищожава голяма част от манастирските постройки, след което те са възстановени в стил барок, и богато украсени с гипсови орнаменти и стенописи. В Етал за известен период до 1803 г. заседава и Върховният имперски съд, след което по време на секуларизацията в Бавария, манастирът става собственост на Кралство Бавария и е продаден на търг през 1809 г. След като преминава през няколко собственици, през 1898 г. манастирът е купен от барон Теодор фон Крамер-Клет, който го предоставя на абатство Шейан. През 1900 г. в Етал пристигат монаси-бенедиктинци и възстановяват монашеския живот. Първоначално манастирът е приорат на абатство Шейан, а през 1907 г. отново става самостоятелно абатство. Манастирските сгради са обновени и възстановени с финансовата подкрепа на барон фон Крамер-Клет. Бившата рицарска академия се превръща в хуманитарна гимназия-интернат.

През 1994 г. монаси от Етал възстановяват като свой приорат стария августински манастир Векселбург в Саксония. Днес в абатство Ettal и приората Wechselburger има около 55 монаси.

В манастира Етал функционират освен гимназията-интернат още и манастирска пекарна, пивоварна, дестилационна за ликьори, книжарница, издателство, хотел и няколко малки занаятчийски работилници, чрез които се подпомага издръжката на монасите. Абатството е прочуто със своя целебен билков ликьор, приготвен от 40 алпийски билки, както и с манастирската си бира, които се приготвят по стари средновековни рецепти.

Абати

Настоящият абат Barnabas Bögle

• Heinrich I. Rieter, 1331 – 1344
• Eberhard от Niederaltaich, 1344 – 1349
• Jodok von Agenwang, 1349 – 1352/1353 (?)
• Konrad I. Kummersprugger от Tegernsee, 1360 – 1390 (1356 – 1360 администратор)
• Heinrich II. Zucker, 1390 – 1393
• Berner/Werner, 1393–um 1399 († 1407)
• Konrad II. Duringfeld, 1399 – 1413
• Heinrich III. Sandauer, 1413 – 1414
• Ulrich Hohenkircher, 1414 – 1419
• Konrad III. Schifflein/Schifflin, 1419 – 1439
• Johannes I. Kufsteiner, 1440 – 1452 († 1455)
• Simon Hueber, 1452 – 1476
• Stephan Precht, 1476 – 1492
• Benedikt Zwink, 1492 – 1495 († 1495)
• Johannes II. Spangler, 1495 – 1511
• Maurus I. Wagner, 1511 – 1522
• Maurus II. Nuzinger, 1522 – 1549
• Placidus I. Gall, 1549 – 1566
• Nikolaus Streitl, 1566 – 1590
• Leonhard Hilpolt, 1590 – 1615
• Othmar I. Goppelsrieder, 1615 – 1637 (1613 коадютор)
• Ignatius Rueff, 1637 – 1658
• Virgil Hegler, 1658 – 1668
• Benedikt II. Eckart, 1668 – 1675
• Roman Schretter, 1675 – 1697
• Romuald Haimblinger, 1697 – 1708
• Placidus II. Seitz, 1709 – 1736
• Bernhard I. Oberhauser, 1736 – 1739
• Benedikt III. Pacher, 1739 – 1759 († 1796)
• Bernhard II. (Ludwig) von Eschenbach, 1761 – 1779
• Othmar II. Seywold, 1779 – 1787
• Alphons Hafner, 1787 – 1802
• Секуларизация
• Willibald Wolfsteiner, 1907 – 1933 (приор 1900 – 1907)
• Angelus Kupfer, 1933 – 1951
• Johannes Maria Hoeck, 1951 – 1961
• Karl Groß, 1961 – 1973
• Edelbert Hörhammer, 1973 – 2005
• Barnabas Bögle, 2005 – 2010
  • Emmeram Walter, февруари – юли 2010, вакант-администратор
• Barnabas Bögle, (от 11 юли 2010)

Манастирска бира Еталер

Чаша „Ettaler“

Манастирската пивоварна е основана през 1609 г. След възстановяването на манастира през 1900 г. пивоварната също се връща в собственост на манастира и монашеската пивоварна традиция е възстановена. Етал е сред малкото манастири в Германия с действащи монашески пивоварни.

Продукцията на пивоварната включва следния асортимент бира с марката „Ettaler“:

• Ettaler Edel Hell – светъл мюнхенски лагер с алкохолно съдържание 5.2 об %.
• Ettaler Kloster Dunkel – тъмен мюнхенски лагер с алкохолно съдържание 5.0 об %.
• Ettaler Heller Bock – силна светла бок бира с алкохолно съдържание 7.2 об %.
• Ettaler Kloster Curator – силен тъмен допелбок с алкохолно съдържание 7.0 об %.
• Ettaler Benediktiner Weißbier  – кехлибарена вайс бира с алкохолно съдържание 5.4 об %.

Манастирски ликьор Еталер

Манастирската дестилерия произвежда и билкови ликьори „Ettaler“, които се произвеждат в следните разновидности: Ettaler Klosterliqueure Gelb, Ettaler Klosterliqueure Grün, Ettaler Klosterliqueure Heidelbeer, Ettaler Klosterliqueure Kloster-Geist, Ettaler Klosterliqueure Hopfen-Halbbitter, Ettaler Klosterliqueure Kloster-Bitter, Ettaler Klosterliqueure Heulikör и Ettaler Klosterliqueure Herbamund.

Литература

Абатство Етал през зимата

Абатство Етал от птичи поглед

• Kloster Ettal. Kurzgefaßte Nachricht von dem Ursprunge, Fortgange und Ende des Benediktinerklosters Ettal. Weiß, München, 1860.
• Kloster Ettal (Hrsg.): Festschrift zum Ettaler Doppeljubiläum 1980. Benedikt 480 – 1980. Ettal 1330 – 1980. Ettal 1981.
• Adolf Drößler: Königsschloß Linderhof, Oberammergau und Kloster Ettal. In: Violette Bücher. Band 7, Bonitas-Bauer, Würzburg 1930.
• Laurentius Koch: Basilika Ettal. Kloster– Pfarr– und Wallfahrtskirche, 2., erweiterte Auflage, Buch-Kunst, Ettal 1996, ISBN 3-87112-074-X (parallel auch englisch und französisch erschienen).
• Magdalena Prosch: Die sonnige Not. Manz, Regensburg 1927, (historischer Roman um Kloster Ettal).
• Rupert Sarach (Hrsg.): Festschrift zum 300jährigen Weihejubiläum der Klosterkirche Ettal, Buch-Kunst, Ettal 1970.
• Hugo Schnell: Ettal. Kloster– und Marien-Münster, In: Große Kunstführer. Band 3, Schnell & Steiner, München, 1960.
• Clemens Schenk: Kloster Ettal bei Oberammergau. Eine kunstgeschichtliche Betrachtung. Triltsch, Würzburg [1960].
• Max Seidel: Ad gloriam dei. Neue Bilder vom Benediktinerkloster Ettal, Belser, Stuttgart 1949
• Mathias Wallner, Heike Werner: Architektur und Geschichte in Deutschland. Werner, München 2006, ISBN 978-3-9809471-1-4. S. 78 – 79.
• Gerhard P. Woeckel: Pietas Bavarica. Wallfahrt, Prozession und Ex-voto-Gabe im Hause Wittelsbach in Ettal, Wessobrunn, Altötting und der Landeshauptstadt München von der Gegenreformation bis zur Säkularisation und der „Renovatio Ecclesiae“. Weißenhorn 1992, ISBN 3-87437-247-2.

Външни препратки

• Kloster Ettal – официален сайт Архив на оригинала от 2011-04-15 в Wayback Machine.
• Benediktinergymnasium Ettal
• Internat der Benediktinerabtei Ettal
• Klöster in Bayern: Benediktinerabtei Ettal – Ritter und Schüler (Haus der Bayerischen Geschichte) Архив на оригинала от 2010-05-02 в Wayback Machine.
• Homepage der Bibliothek der Abtei Ettal
• Klosterbrauerei Ettal
• Klosterdestillerie Ettal – Altersabfrage Архив на оригинала от 2013-07-02 в Wayback Machine.