Абдера или Болустра (на гръцки: Άβδηρα, старогръцко произношение Абдера, новогръцко – Авдира) е град в Западна Тракия, Гърция, разположен на 16 км източно от брега на Места, център на едноименния дем Абдера, с 1229 жители (2001).

Абдера
Άβδηρα
Църква в акропола на Абдера
Църква в акропола на Абдера
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемАбдера
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина58 m
Население1229 души (2001)
Пощенски код670 61
Телефонен код25410 – 5
Абдера в Общомедия

История редактиране

 
Западната порта на антична Абдера

Античност редактиране

Разположен източно от устието на река Нестос (Места) в земи, плътно населявани от траките, според легендата древногръцкият полис Абдера е основан от Херкулес на лобното място на неговия приятел и любим Абдер, който загинал, разкъсан от конете на Диомед. Всъщност градът е основан от гръцки колонисти от град Клазомена в Йония през 656 пр.н.е.. Градът бързо станал важен икономически център на северния бряг на Егейско море. Няколко десетилетия след основаването си колонията е разрушена от съседни тракийски племена, по-късно е възстановена (6 век пр.н.е) от преселници от йонийския град Теос, сред които е и поетът Анакреон.

 
Тетрадрахма от Абдера

Важен извор за ранната история на Абдера е пеанът (песен) на Пиндар. Творбата дава ценни данни, както за религията, така и за най-близката заплаха за града от страна на траки и пеони. В този извор се споменава местният бог Аполон, наречен Дерайнос (епитет от тракийски произход), което показва, че жителите на града почитат и едно местно тракийско божество, чийто култ постепенно се слива с култа към Аполон.

По време на гръко-персийските войни жителите на Абдера решават да предадат града на персите без бой през 480 г. пр.н.е., когато след разгрома им в битката при Саламин в 480 г. пр.н.е. колонията им оказва добро гостоприемство.

След този период градът е в икономически подем. Започва сеченето на едни от най-красивите и разнообразни сребърни монети. Те се откриват главно в населените с траки околности на Абдера и са свидетелство за оживените търговски контакти между тях и града. След 480 г. пр.н.е. градът се сближава с Древна Атина, дори членува в първия (478 – 477 г. пр.н.е.) и втория атински морски съюз (378 – 377 г. пр.н.е.), като има известни привилегии спрямо останалите съюзници. Тукидид пише, че владенията на одрисите започват от Абдера при устието на река Нестос (днес Места) и се разпростират до устието на река Истър.[1] През 375 г. пр.н.е. трибалите заплашват града, но атинският военачалник Хабрий ги отблъсква.

В продължение на много време, Абдера си остава един от водещите елински полиси и запазва своята самостоятелност и демократична уредба. През 170 г. пр.н.е. е щурмуван и жестоко наказан от римляните. През римската императорска епоха е свободен град.

В Абдера са родени класическите гръцки философи Демокрит и софистът Протагор, както и историкът Хекатей от Абдера. Стефан Византийски пише, че в Авдира е била и Библиотеката на Аполодор. В класическа Елада с епитета „абдерит“ (жител на Абдера) наричали прост, наивен човек.

Средновековие редактиране

В 9 век при цар Симеон Велики градът и областта са присъединени към България, в 1206 г. цар Калоян възстановява българския суверенитет. Археологическият обект Абдера е в близост южно от селото на нос Булустра. Едни от първите сблъсъци на българите с нахлулите турци, които византийският император Йоан VI Кантакузин довежда на Балканите, стават именно тук в 1344 г. когато в битката при Абдера севастократор Момчил побеждава турците и успява да изгори корабите им в пристанището Порто Лагос.

Съвременност редактиране

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава единствено на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пулустра (Абдере) (Pouloustra Abderé) живеят 900 гърци.[2]

Христо Караманджуков пише:

Голямата планинска част от околията се населеляваше от българомохамедани и българохристияни и отчасти много малко турци. Полската част, същинското Енидженско поле, бе населено изключително с турци. Всред тях, кацнали като оазиси, стояха гръцките села Коюнкьой и Булустра. Малка част гърци, всъщност цинцари, населяваха с. Енидже, някогашния център в Енидженското поле, който после се премести в Ксанти.[3]

Антон Страшимиров свидетелства, че среща тук 20 семейства местни българи, в 1913 г. се заселват още 105 – 110 семейства – 509 българи бежанци от планинското село Скрижево (Скрижовене) в завзетата от гърците част на Македония.[4][5][6] След Първата световна война гърците започват обезбългаряване и 20 семейства от Болустра, Малък Дервент и Кутруджа бягат от реперсиите и се установявав в с. Железино.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Балустра е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

От 1912 от 1919 и от 1941 до 1944 г. селището заедно с цяла Беломорска Тракия е част от държавната територия на България. Бреговата охрана през втория период на български суверенитет тук осъществяват 4-та дружина от 58 пехотен Гюмюрджински полк и една 120 мм Д/46 брегова батарея от Дедеагачкия брегови артилерийски полк дислоцирана на нос Болустра.[9]

Личности редактиране

Родени в Абдера
  • Демокрит (460 пр.н.е. – 380 пр.н.е.), гръцки философ
  • Левкип (500 пр.н.е. – 440 пр.н.е.), гръцки философ
  • Протагор (485 пр.н.е. – 410 пр.н.е.), гръцки философ
  • Георги Василев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, работник, четата на Никола Андреев[10]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Попов, Проф. Димитър. Одриската държава – възход и падение // „История на света. Гръцката епоха. 550 г.пр.н.е. – 270 г.пр.н.е.“. Т. Том 3. София, ICON, Св. Климент Охридски, 2008. ISBN 978-954-8517-45-4. с. 309. (на български)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
  3. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 154.
  4. Страшимиров, Антон, Книга за българите, архив на оригинала от 26 март 2017, https://web.archive.org/web/20170326225841/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=1003&elementID=2038684051&sectionID=5, посетен на 2017-03-26 
  5. Ст. Трифонов – Тракия. 1912 – 1915 г. стр. 196
  6. Заселването на бежанците от Мала Азия, Тракия и Македония, стр. 3 в-к Търговски фар бр. 573, 23 юни 1914
  7. Ат. Атанасов, Малоазийски българи
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  9. Анятолий Прокопиев, Отбраната на българското морско крайбрежие, стр 186, С 2013, архив на оригинала от 27 март 2017, https://web.archive.org/web/20170327135830/http://rnda.armf.bg/wp-content/uploads/000s/Pub/%D0%9E%D1%82%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%20%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%B5.pdf, посетен на 2021-02-11 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 109.