Абдул Меджид I

Вижте пояснителната страница за други личности с името Абдул Меджид.

---

Абдул Меджид I (на османски турски: عبد المجيد اول, ‘Abdü’l-Mecīd-i evvel) е 31-ият султан на Османската империя (1839 – 1861). Наследява баща си Махмуд II, а самият той е наследен от брат си Абдул Азис. По-късно султани стават и синовете му Мурад V, Абдул Хамид II, Мехмед V и Мехмед VI, последните владетели на Османската империя.

Абдул Меджид عبد المجيد أول
Султан на Османската империя
Роден	23 април 1823 г. Истанбул, Османска империя
Починал	25 юни 1861 г. Истанбул, Османска империя
Семейство
Баща	Махмуд II
Майка	Безмиалем
Деца	Мурад V Абдул Хамид II Мехмед V Мехмед VI
Подпис
Абдул Меджид в Общомедия

Майка на Абдул Меджид I, т.е. Валиде султан е руската еврейка Безмиалем, известна като Сузи.

Управление

Абдул Меджид прави опити да централизира управлението и да модернизира армията, но не постига особен успех. Подчинява икономиката и външната политика на Османската империя на интересите на Англия и Франция, под техен натиск обявява хатихумаюна (1856). През по-голямата част от управлението му с голямо влияние се ползва Мустафа Решид паша. Управлението му е изпълнено с бунтове и въстания на покорените народи. Абдул Меджид издава Гюлханския хатишериф (1839) и Хатихумаюна (1856). При управлението му Империята, в съюз с няколко европейски държави, постига успех във водената срещу Русия Кримска война. Важни дела:

• Въвеждането на първите османски банкноти (1840 г.)
• Реорганизация на армията
• Въвеждането на химн и национално знаме
• Реорганизиране на финансовата система
• Реорганизиране на правото

Умира от туберкулоза на 25 юни 1861 г.

Вижте също

• Османско право