Абдул Меджид I
Вижте пояснителната страница за други личности с името Абдул Меджид.
Абдул Меджид I (на османски турски: عبد المجيد اول, ‘Abdü’l-Mecīd-i evvel, на турски: Birinci Abdülmecid) е 31-вият султан на Османската империя от 2 юли 1839 до смъртта си на 25 юни 1861 година.[1] Наследява баща си Махмуд II, а самият той е наследен от брат си Абдул Азис. По-късно султани стават и синовете му Мурад V, Абдул Хамид II, Мехмед V и Мехмед VI, последните владетели на Османската империя.
|
Абдул Меджид I عبد المجيد أول |
|
|---|---|
| султан на Османската империя | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Истанбул, Турция |
|
|
|
| Религия | Ислям |
| Награди |
Орден на почетния легион Меджидие (орден) Орден на жартиерата |
| Управление | |
| Период | 2 юли 1839 – 25 юни 1861 |
| Предшественик | Махмуд II |
| Наследник | Абдул Азис |
| Семейство | |
| Род | Османска династия |
| Баща | Махмуд II |
| Майка | Безмиалем |
| Братя/сестри | Абдул Азис |
| Съпруга | Перестю |
| Деца |
Мехмед V Абдул Хамид II Мехмед VI Мурад V Есмихан Султан |
| Подпис |
 |
| Абдул Меджид I в Общомедия | |
Майка на Абдул Меджид I, т.е. Валиде султан, е руската еврейка Безмиалем, известна като Сузи.
УправлениеРедактиране
Абдул Меджид прави опити да централизира управлението и да модернизира армията, но не постига особен успех. Подчинява икономиката и външната политика на Османската империя на интересите на Англия и Франция, под техен натиск обявява Хатихумаюна (1856) – реформен акт, с който се прокламира равноправно третиране на всички поданици в Османската империя. Гарантират се свободата на вероизповеданията, живота, честта и имотите на поданиците, независимо от техния етнически произход или религиозна принадлежност. Поданиците от български произход имат право на собственост върху движими вещи, без ограничение в естеството им.
През по-голямата част от управлението му с голямо влияние се ползва Мустафа Решид паша. Управлението му е изпълнено с бунтове и въстания на покорените народи. Абдул Меджид издава Гюлханския хатишериф (1839) и Хатихумаюна (1856)
При управлението му Империята, в съюз с няколко европейски държави, постига успех във водената срещу Русия Кримска война.
Важни дела:
- Въвеждането на първите османски банкноти (1840 г.)
- Реорганизация на армията
- Въвеждането на химн и национално знаме
- Реорганизиране на финансовата система
- Реорганизиране на правото
Умира от туберкулоза на 25 юни 1861 г.
ИзточнициРедактиране
- ↑ ((en)) Abdülmecid I, Encyclopaedia Britannica.