Абдурахман паша Тетовски

Абдурахман паша (на албански: Abdurrahman Pasha Kalkandelen; на турски: Kalkandelen'li Abdurrahman Paşa) е албански феодал от Македония, полусамостоятелен управител на Тетовския пашалък в първата половина на XIX век.[1]

Абдурахман паша Тетовски
Kalkandelen'li Abdurrahman Paşa
османски управител
Роден
Починал
1843 г.
Цариград, Османска империя

Биография

редактиране

Роден е в Тетово, тогава в Османската империя. Син е на феодала Реджеп паша Тетовски от християнката Миляна, сестра на войводата Михаил, оглавил въстание в Гнилянско и приел исляма под името Мохамед. Заедно с баща си участва в обновяването на тетовското Арабати Баба теке и учредяването на вакъф, както и в подпомагането на Кирил Пейчинович и възстановяването на Лешочкия манастир „Свети Атнасий“, за което свидетелства самият Пейчинович в неговото „Житие на княз Лазар“.[2]

При управлението на Абдурахман към Тетовския пашалък е присъединено Кичевско, след като братът на Абдурахман паша Вели бег побеждава Кьор бег и става управител на Кичево. След смъртта на Вели бег в Кичево се установява друг брат на Абдурахман Хавзи, който получава титлата паша за действията си в Гръцката война. След това Хавзи паша получава ферман за управление на Скопие, но му се налага да превземе града с обсада от местните бегове.[1]

В 1831 година, при разгрома на Шкодренския пашалък, Абдурахман паша сдържа своята дума, дадена на управителя му Мустафа Решит паша Бушати и го опазва от нападенията на войските на брат си Хавзи паша в Скопие, който минава на страната на правителствените сили.[1]

След смъртта на баща си в 1834 година[3] го наследява като полусамостоятелен управител на Полога.[1]

Абдурахман паша построява Тетовското кале - обширно укрепление на хълма Балтепе в Шар над града. В крепостта са конакът на пашата, голяма трапезария, кухня с няколко огнища, тъмница и кладенец. Преди това на мястото на калето има църква „Свети Атанасий“.[4]

В началото на 1843 година тримата братя Абдурахман паша от Тетово, Авзи паша от Скопие и Хюсеин паша от Кюстендил са извикани в Цариград и убити. Убийството им води до голямото албанско въстание на Дервиш Цара.[5][4]

След смъртта на Абдурахман управител на Тетово става брат му Джеладин бег.[4]

  1. а б в г Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского научного института, 1929. с. 123. Посетен на 11 февруари 2015.
  2. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского научного института, 1929. с. 122. Посетен на 11 февруари 2015.
  3. Cilët ishin 200 shqiptarët, pushtetarët më të lartë të Turqisë // KOHA.net. Архивиран от оригинала на 2015-02-12. Посетен на 11 февруари 2015.
  4. а б в Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского научного института, 1929. с. 124. Посетен на 13 февруари 2015.
  5. Iseni, Bashkim. La Question Nationale En Europe Du Sud-Est: Genese, Emergence Et Développement de L'Identite Nationale Albanaise Au Kosovo Et En Macedoine. Peter Lang, 2008. ISBN 3-03911-320-8. с. 174.