Аболиционизмът (на английски: abolitionism, от на латински: abolitio, отмяна) е политическо движение (от края на 18 и през 19 век) за премахване на робството, отмяна на търговията с роби и освобождението им в Западна Европа и Америка.

Сред първите инициатори на движението е испанският мисионер и учен от 16 век Бартоломе де Лас Касас. По негова инициатива Испания първа от европейските държави приема закон против поробването на американските индианци (1542 г.), който обаче скоро е отменен. Този закон дори става една от причините за началото на масовия износ на роби от Африка към Америка. През 18 век, против робството излизат английските квакери, а към края на столетието осъждането на робството става част от европейското Просвещение. През тази епоха аболиционисти са наричани тези филантропи, които, без да участват пряко в дейността на политическите партии, се стараят посредством публични проповеди и печатни материали да съдействат за прекратяването на робството. Към началото на 19 век повечето правителства на европейските страни признават необходимостта от премахване на робството.

През 1807—1808 г. е забранен вносът на африкански роби в САЩ и британските колонии. През 1833 г. робовладелчеството напълно е забранено в Британската империя, в това число в британската част на Западните Индии, чиято икономика от векове се основава на робския труд. В САЩ робството е основна причина за Гражданската война и е забранено едва през 1865 г. (виж. Тринадесета поправка на Конституцията на САЩ).

Движението в Европа против робството става една от причините за освобождаването на руските селяни от крепостната зависимост през 1861 г. Понастоящем робството е забранено от международното право.

„Събранието на Дружеството против робството“, 1840“ от Бенджамин Хейдън, 1841 г.

Средновековие редактиране

  • 1102: Търговията с роби, робите и крепостното право са забранени в Лондон.
  • 1117: Робството е прекратено в Исландия.
  • 1274: Законът за земята (Landslova) забранява робството в Норвегия.
  • 1315: Кралят на Франция Луи X подписва указ: обявени са за свободни всички роби на територията на континентална Франция.[1]
  • 1335: Швеция забранява робството.[2]
  • 1416: Дубровнишката република забранява робството и търговията с роби.

Ново време редактиране

1500—1700 г. редактиране

1700—1800 г. редактиране

1800—1849 г. редактиране

Бележки редактиране

  1. Christopher L. Miller, The French Atlantic triangle: literature and culture of the slave trade, p.20.
  2. Police and public order in Europe. Taylor & Francis, 1985. ISBN 0709922426, 9780709922421. с. 293.
  3. Dembkowski, Harry E. The union of Lublin, Polish federalism in the golden age. East European Monographs, 1982, 1982. ISBN 0880330090, 9780880330091. с. 380.
  4. Maria Suzette Fernandes Dias. Legacies of slavery: comparative perspectives. Cambridge Scholars Publishing, 2007. ISBN 1847181112. Посетен на 14 юли 2010.
  5. page 22 of Dictatorship By Ron Fridell
  6. Historical survey > Ways of ending slavery
  7. а б в Hobhouse, Henry. Seeds of Change: Six Plants That Transformed Mankind, 2005. Page 111.
  8. а б в г д е ж з Robert William Fogel and Stanley L. Engerman. Time on the Cross: The Economics of American Negro Slavery, 1995. Pages 33 – 34.
  9. Historical survey > Slave societies
  10. Viorel Achim, The Roma in Romanian History, Central European University Press, Budapest, 2004. ISBN 963-9241-84-9, p.128
  11. The Historical encyclopedia of world slavery, Volume 1 By Junius P. Rodriguez
  12. In 1804 France re-legalizes slavery in the Caribbean colonies.
  13. а б в г „Chronological Table of the Statutes“ (1959 edition)
  14. Finkelman and Miller, Macmillan Encyclopedia of World Slavery p.293

Вижте също редактиране