Августин Кандиотис

Августин (на гръцки: Αυγουστίνος, Августинос) е гръцки духовник, лерински митрополит от 1967 до 2000 година.[1] Августин е известен като православен фанатик, гонител на българския език и унищожител на българското наследство в Леринско.

Августин
Αυγουστίνος
гръцки духовник
Роден
Починал

Религия Православие
Образование Атински университет

Уебсайт www.augoustinos-kantiotis.gr

БиографияРедактиране

Роден е като Андреас Кандиотис (Ανδρέας Καντιώτης) в село Левкес на остров Парос на 20 април 1907 година. В 1929 година завършва Богословския факултет на Атинския университет.[1] Влиза в организацията „Зои“ и живее в неин интернат четири години. Учи при Евсевиос Матопулос, основателя на тази църковна организация, и теолога Панайотис Трембелас.[2] В 1935 година е хиротонисан за дякон, а в 1942 година за презвитер. Служи като протосингел в Етолийската митрополия.[1] По решение на Светия синод в 1942 - 1947 година обикаля Егейска Македония и организира съпротива срещу комунистическите организации ЕАМ и ЕЛАС. В 1947 става военен свещеник и проповядва в най-критичните области, в които се води Гражданската война. Изповядва пленниците от Демократичната армия на Гърция и предава информацията на военните съдилища. В 1951 година е назначен за проповедник в Атина.[2] Тук той организира мисионерското братство „Ставрос“[1] и развива православен фундаментализъм, като призовава за забрана на карнавалите, танците, конкурсите за красота, демонстрациите по гимнастика в училищата и гласуването на жените. В 1958 година бившият му учител Панайотис Трембелас свидетелства пред Атинската архиепископия, че Августин е разстроен духовно, а в 1960 година митрополит Пантелеймон Хиоски заявява, че Кандиотис е луд.[2]

В 1967 година, новият Свети синод, назначен от хунтата, го избира за лерински митрополит и на 25 юни 1967 година Августин е ръкоположен за митрополит на Леринската, Преспанска и Еордейска епархия.[1]

В 1971 година митрополит Августин Лерински поема поход за „елинизация“ и унищожаване на българското наследство в епархията си.[3] По време на неговото управление са разрушени старите български църкви „Свети Панталеймон“ в Лерин, „Св. св. Константин и Елена“ в Суровичево, „Света Параскева“ в Буковик, Българското училище в Лерин, „Свети Николай“ в Щърково, „Свети Атанасий“ в Рудари и още десетки други.[2][4]

На въпрос на гръцки журналист от списание „Епикера“ от 1973 година защо това е направено, митрополит Августин отговаря:

Вие така ли отразявате истината!? Трябваше ли да оставя църкви, построени от български ръце?[5]

Митрополит Августин налага почти терористичен режим в епархията си и се опитва да унижощи говоренето на български език. Както пише монахът Амфилохий Христодулу, който служи в Горно Каленик: „Систематично се борихме със славянския език, която се говори тук, и препоръчвахме използването на гръцкия език със задоволителни резултати“. Друга основна цел на Августин е изкореняването на езическите обичаи.[2]

Със секретен документ на министъра на образованието на хунтата Теофилактос Папаконстантину се назначават трима психиатри, които да прегледат митрополит Августин, но той ги изгонва. В 1975 година Августин създава цензурни комисии „За гледане на филми“ в Лерин, Кайляри и Суровичево. В 1984 година отменя конкурсите за красота в Суровичево, а пет жители на Горно Върбени са афоресани, защото са участвали в карнавала, облечени като свещеници. В 1988 година в публична реч в Атина атакува Андреас Папандреу, а в 1990 година задава на Константинос Караманлис известния въпрос: „Господин Константин Караманлис, вие масон ли сте? Да или не?“. Също така обявява „свята война“ срещу гръцкия режисьор Теодорос Ангелопулос за филма му „Нерешителната стъпка на щъркела“, който е сметнат от Августин за „антинационален“. Митрополит Августин се опитва по всякакъв начин да спре излъчването в Лерин: контролираните от него църковни организации провеждат митинги и прекъсват излъчванията, камбаните бият траурно и много жители на районите, където е заснет филмът, окачват черни знамена в домовете си. В 1992 година за пореден път се изказва за освобождаването на хунтата: „Офицерите, които се сражаваха във високопланинския район на Македония за целостта на гръцката родина срещу атеистичния марксистки режим, трябва да бъдат освободени“. В 1992 година приветства завръщането на крал Константинос II в Гърция.[2]

На 14 януари 2000 година подава оставка поради старост.[1]

Умира на 28 август 2010 година в Лерин.[6][1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας κυρός Αυγουστίνος. (1907-2010). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 22 юли 2020 г. (на гръцки)
  2. а б в г д е Η ζωή του «χομεϊνί» Αυγουστίνου Καντιώτη. // False Faith, 26 Απριλίου 2009. Посетен на 22 юли 2020 г. (на гръцки)
  3. Andreou, A. and K. Kasvikis. The "Difficult" Past of a Town: The Resonant Silences and Suppressed Memories of Florina's Cultural Heritage. // MuseumEdu (6). Autumn 2018. p. 154. The presence and activity of Augoustinos Kantiotis (secularly Andreas Kantiotis) in western Macedonia was decisive for the ideological management of Florina’s difficult past. He initially became engaged as a preacher (1942 - 1947) and later on, from 1967, as the Bishop of Florina, appointed with honour by the Holy Synod of the Greek Orthodox Church during the period of dictatorship in the country (1967 - 74). Kantiotis contributed remarkably to the process of hellenization and the purging of every cultural element that was deemed by him to be harmful. Thes eoffensive elements could be summarized as being anything considered antithetical to the doctrine of a “Greece of Greek Christians”. The violence he addressed to anything considered non-Hellenic was multifaceted. Apart from verbal vitriol, excommunications and constant curses, the wanton demolition of monuments and their replacement by new ones functioned as symbolic violence against the inhabitants of the area. (на английски)
  4. Andreou, A. and K. Kasvikis. The "Difficult" Past of a Town: The Resonant Silences and Suppressed Memories of Florina's Cultural Heritage. // MuseumEdu (6). Autumn 2018. p. 154 - 155. A typical example of his actions was the 1971 demolition of the St. Panteleimon cathedral, built in 1870, and the immediate foundation of a new church in its place, expunged of all the “non–Greek” remnants in the architecture and paintings of the previous one. According to the anniversary edition of Florina’s diocese (Pichos 1993: 23, 26), Athanasios Roukalis, an older priest of that church stated: "It weighed gravely upon me that the cathedral, internally and externally, had a Slavic architectural planning and design. It had three domes in the Slavic style. All the windows were also of a Slavic form. In the interior of the church, the paintings of the iconastasis were written with Slavic letters and the Greek were written on top of them. In many cases, the Greek letters were worn off or faded and the Slavic ones became visible again. I couldn’t accept that." After removing all the “offending” church icons and modifying the altar and the windows, they finally demolished the whole church. Under the pretext, that they were public safety hazards, several churches in the wider area were torn down, the Cathedral of Florina included. In many cases the “threat” was so immense that they were forced to use tanks to demolish the buildings, as happened in the case of the St. Konstantinos and Helen’s Church in Amyntaion, another town in the Florina district. (на английски)
  5. Миовски, Герман. Пепелища на времето: История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа. София, Издателство Земя, 2010. с. 545.
  6. Εκοιμήθη ο Αυγουστίνος Καντιώτης. // Zougla, 22. 08. 2010. Посетен на 22 юли 2020 г.
Василий лерински, преспански и еордейски митрополит
(25 юни 1967 – 14 януари 2000)
Теоклит